Робин Кук - Интервенция

— Добър въпрос. — Шон се завъртя в стола си, стана и провря глава в стаята, в която се преобличаше Сана, за да я попита за мнението й.

— Сигурно е пряка родственица по майчина линия на жената в костницата — каза Сана. — Възможно е, тъй като времето за полуразпад на отделна нуклеарна мутация за митохондриална ДНК е две хиляди години. Така предполагам.

— Чу ли това? — обърна се Шон към Джак.

— Да. Интересно е, като си помислиш. Чудя се дали тя има представа, или дали изобщо някой има представа коя е била жената? Което на свой ред ме кара да се питам дали е била християнка, или мюсюлманка.

— Може би някой от нас трябва да се поразтърси — каза Шон, — макар да имам чувството, че колкото по-малко казваме на Сана, толкова по-добре.

— Озадачаваш ме — изгледа го Джак. После тръгна към вратата. Докато вървеше към асансьора, му хрумна още нещо. Един от аспектите на алтернативната медицина, до който дори не се бе докоснал, беше лечението чрез вяра. На няколко пъти в миналото, докато прехвърляше разсеяно телевизионните програми, беше попадал на телевизионни евангелисти, които полагаха ръце върху челата на предполагаеми пациенти и те оздравяваха чудодейно, куците прохождаха. Но ако някоя жена имаше същата ДНК като Майката на Исус от Назарет, запита се Джак, дали пък тя не притежаваше способности на лечител…

Асансьорът стигна първия етаж и Джак излезе. Почти веднага мисълта за лечение чрез религиозна вяра се изпари от съзнанието му, заменена от тревогата за сина му.

4:44 след обяд, 10 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Макар че последното нещо, което Шон искаше да направи, беше да спре в магазина и да купи храна за вечеря, особено след като това включваше и храна за Люк, той все пак го направи. Не само защото за един ден бе напреднал толкова много в разгадаването на документите, но и защото Сана пусна втори проби, чиито резултати се оказа същите като първите. Това беше най-успешният им ден, откакто работеха по проблема с костницата, а такъв прогрес вещаеше и добри статии в недалечно бъдеще.

— Имам идея — каза Сана, докато двамата с Шон пълнеха пазарските торби в багажника на таксито.

— Нима? — шеговито я попита Шон. — Това е нещо ново.

Сана се обърна и го удари игриво с една опаковка хартиени кърпички.

В такова весело настроение те се прибраха вкъщи. Докато Шон плащаше на шофьора, Сана отиде до багажника да извади покупките. Когато ги остави на тротоара, си помисли за Люк и се запита как ли ще се държи. Наистина нямаше представа. Можеше да е в диапазона от гняв до шеговитост. Що се отнася до поведението му непосредствено след случката, тя бе сигурна, че е бил объркан и се надяваше, че ще се извини, както го бе посъветвала, така че инцидентът да бъде оставен в миналото.

— Курва на Сатаната — промърмори си тя полугласно. Подобен език, идващ от младеж с такова ангелско лице я шокираше.

— Взе ли покупките? — попита я Шон, докато заобикаляше колата. Той се наведе и взе двете торби, които тя бе оставила на тротоара. Тя извади третата от багажника и го затвори с лакът.

Пред вратата Сана извади връзката с ключове от чантата си.

— Идеално време да поразсъждаваме над днешния ден — каза Шон. — Мисля, обаче, че снощи довършихме последната бутилка вино.

— Ако искаш, отскочи по-късно до магазина на Шесто авеню и вземи за довечера — предложи Сана. — Празнуването, за което спомена на Джак, няма да е пълно, ако не пийнем вино.

— Може би ще поканя Люк да дойде с мен — каза Шон. — Ще е добре за него да поизлезе малко от къщи.

— Много мило от твоя страна — промърмори Сана, докато си мислеше как ли щеше да реагира, ако му кажеше как Люк я е нарекъл „курва на Сатаната“ предишната вечер. Когато беше ядосан, речникът на Шон ставаше каруцарски.

Сана отключи трите ключалки със съответните ключове, когато забеляза, че има още един, който със сигурност беше нов. Понечи да попита Шон за него, но натисна бравата и вратата се отвори без проблем. В същия миг това излетя от главата й. Тя отстъпи, за да влезе първо Шон, тъй като беше натоварен повече.

— Здрасти, Люк — чу тя да казва Шон, докато затваряше вратата зад себе си. После се пресегна и спусна трите резета. Когато се обърна, Шон казваше ядосано на Люк, че няма да позволи в къщата му да се пуши.

— Беше само една цигара — заяви младежът. Тонът му не беше нито оправдателен, нито извинителен. Звучеше по-скоро предизвикателно, сякаш той определяше правилата в къщата.