Робин Кук - Интервенция

— Тази седмица съм освободен от аутопсии.

— Исусе Христе! Не можеше ли да ми кажеш?

— Нямах представа, че те интересува. Какво има?

— Беше тежка нощ, освен обичайните хулиганства. Имаше палеж в Уест Вилидж, при който изгоряха трима души… двама от които познаваш, както ми каза архиепископът.

— Кой? — попита Джак, макар да имаше болезненото чувство, че вече знае. — На Мортън стрийт ли? Господи боже…

— Да. На Мортън стрийт 40. Доколко ги познаваш?

— Единият повече от другия. — Джак се опита да си поеме въздух. Внезапно усети, че коленете му омекват. — И как така? Какво се е случило?

— Още се опитваме да сглобим картинката. Ти откъде ги познаваш?

Джак подаде на Лу кафето, което държеше, и си наля друга чаша.

— Мисля, че ще е по-добре да седнем — каза той. После разказа историята за Шон и Сана Дотри, и това, че познава архиепископа и Шон от колежа. Не спомена нищо за костницата. — В събота вечерта бях у тях на вечеря.

— Извадил си късмет, че не е било снощи — каза Лу. — Беше типичен палеж. Процесът се е ускорил от бензина в избата, но не му е трябвало много. Къщата е от осемнайсети век, дървена. Истински огнен капан.

— Идентифицирахте ли трите тела?

— Донякъде. Но се надяваме за потвърждение от Патологическия център. Напълно сигурни сме, че двете жертви са собствениците на къщата, но трябва да бъде потвърдено. Всичко е изгоряло до пепел. По-трудно е да се идентифицира третата жертва. Намерихме някои от принадлежностите му и сега той е първият заподозрян за палежа. Сигурни сме, че се казва Люк Хестър, излезе че е един от онези религиозни фанатици, които живеят в манастир със съмнителна репутация. След като се свързахме с манастира научихме, че е бил извикан за някаква работа от архиепископа на Ню Йорк, когото вдигнахме от леглото. Той ни разказа историята. Както изглежда тази трета жертва, този религиозен фанатик, временно е живеел у семейство Дотри. Архиепископът се страхува, че е убил съпруга и съпругата, за да им попречи да публикуват нещо негативно срещу Дева Мария. Можеш ли да повярваш? Ще ти кажа: това може да се случи само в Ню Йорк.

— Как звучеше архиепископът, когато говори с него? — попита Джак. Нямаше представа какво си мисли Джеймс. Сигурно се чувстваше опустошен.

— Не беше особено щастлив — призна Лу. — Всъщност, беше отчаян — добави той, сякаш прочел мислите на Джак. — След като му казах, не можеше да говори в продължение на няколко минути.

Джак само поклати глава.

— Ами, отбих се тук, за да съм наблизо, докато правиш аутопсиите — каза Лу. — В случай че изскочи неочаквана информация, в намирането на каквато си цар.

— Кой ще прави случаите от пожара? — провикна се Джак към Рива.

— Аз — отвърна индийката. — Но ако искаш да вземеш някой от тях, ми кажи.

— Не, благодаря! — Джак вече бе решил да помогне по-скоро на Джеймс, отколкото на Лу при събирането на всички доказателства около историята с костницата и да ги предаде в ръцете на Джеймс. — Тръгвай тогава, Лу. Д-р Мехта е една от най-добрите. Сигурен съм, че ще ти се стори много по-очарователна от мен, а дори и по-бърза.

— Кога планираш да започнеш, скъпа? — провикна се Лу към индийката.

Рива не понасяше полицаят да я нарича „скъпа“, затова не си даде труд да отговори.

Джак се обърна с гръб към Рива и направи знак към Лу, че тя ще му пререже гърлото.

— Никакво „скъпа“ или „мила“, иначе си загазил! — прошепна той.

— Ясно — кимна полицаят. Той преформулира въпроса си и получи незабавен отговор: до петнайсет минути.

— И още един малък съвет от мен: не губи време с това разследване — добави Джак. — Не е нищо повече от тъжна, достойна за съжаление трагедия, в която всеки е правил онова, което е вярвал, че е длъжен да направи.

— И аз добих това впечатление, като говорих с архиепископа — отвърна Лу. — Монахът няма криминално досие. Най-любопитният аспект обаче, е, колко професионално е действал, с изключение на края, когато сам е изгорял. Разследващите палежа бяха впечатлени. Той не само е използвал катализатор — в случая бензин, но е знаел как да го превърне в максимално избухлива въздушно-капкова смес и също как да му прокара трасета в мазето, за да стигне огънят до всички кътчета възможно най-бързо. Дори е издълбал няколко вентилационни отвора, за да е сигурен, че пожарът ще обхване къщата по-бързо, отколкото ако се направи по друг начин. Този човек е същински пироман!

— Мобилният ми телефон е у мен — каза Джак, разтърсвайки ръката на Лу отново. — Но сега трябва бързо да отида до архиепископа и да се опитам да го успокоя. Сигурно се самообвинява, тъй като той ги запозна с младежа. Не мога да разбера защо не ми се е обадил.