Робин Кук - Интервенция

— Става — отговориха почти едновременно Джак и Сана.

— Хубаво. Има само един начин тази статистически невъзможна ситуация да е могла да се случи… — Той се поколеба, като местеше очи от единия към другия.

— Стига вече! Казвай! — възмути се Сана. Вече нямаше търпение.

— И двамата сме в слух — подкрепи я Джак. — Давай!

— Сигурни ли сте, че сте готови? — продължи да ги измъчва Шон за по-голям ефект.

— Отивам в лабораторията да пусна друга проба. — Сана се дръпна от плота, на който се беше облегнала.

— Чакай! — хвана я Шон за рамото. — Ще ти кажа, обещавам!

— Давам ти пет секунди да започнеш, иначе отивам да си гледам работата. — Сана му се ядоса. Нямаше да му позволи повече да я разиграва. Беше прекалено развълнувана.

— За секунда забравете жената от Палестина. Имаме две идентични проби: на прамайката Ева и на жената от костницата. Какво друго, освен еднаквата митохондриална ДНК ги прави подобни?

Сана погледна Джак, който й отвърна със същия неразбиращ поглед.

— Те не са били съвременнички, ако това намекваш — каза Сана. — Прародителката Ева е проецирана далеч назад, преди стотици хиляди години.

— Не, не — поклати глава Шон. — Приликата им не е такава. Нека го кажа по друг начин. Сигурен съм, благодарение писмото на Сатурний, че мощите в костницата са тези на Мария, майката на Исус от Назарет. Нека допуснем за момент, че е така, което би ги направило изключително свещени за страшно много хора. Следите ли мисълта ми?

— Разбира се — отвърна Сана нетърпеливо.

— Така. Ако имахме тук някакви кости от прародителката Ева, как биха могли да бъдат същите, освен ако нямаха същата митохондриална ДНК последователност?

— Може би щяха да имат и същата нуклеарна ДНК последователност — предположи Джак.

— Може би, но не това исках да чуя. — Гласът на Шон прозвуча раздразнено. — Мислете от теологична гледна точка!

Джак поклати глава, докато гледаше Сана. Тя вдигна рамене.

— Ще трябва да ни кажеш какво искаш да чуеш.

— Теологично те и двете са създадени директно от Бог Отец. Помните ли Католическия празник, който Джеймс ни спомена миналата неделя, че е празнувал? Това беше Празникът на Непорочното зачатие, с който се чества безгрешната Христова майка. Е, добре, Ева също в началото е била безгрешна. Като първата жена, тя не е можела да бъде създадена от никого другиго, освен от самия Господ. Добре, колко рецепти за хора, тъй да се каже, мислите, че е имал Господ? Аз бих казал една, и от гледна точка на митохондриалната ДНК последователност онова, което имаме на лице тук, е точно тя . Той е използвал една и съща рецепта и за Мария, както и за Ева, и интересното е, че са се оказали толкова различни, макар да са близначки.

Известно време никой не се обади. Всеки бе потънал в собствените си мисли, докато накрая Джак не наруши мълчанието.

— Ако случаят е такъв, какъвто казваш, вие двамата научно сте подкрепили по невнимание съществуването на божеството.

Шон и Сана се разсмяха весело, след което се прегърнаха, въпреки защитното облекло, което Сана бе навлякла върху себе си.

— Нашите статии се превръщат в класика още преди да са публикувани — избъбри Шон. След това се отдръпна от Сана. — Трябва да работя! Не съм сигурен, че съм в състояние да чакам да завърша трите свитъка. Никога досега не ми се е случвало три листа хартия да ме развълнуват до такава степен.

— Отивам да пусна още няколко проби, за да съм напълно сигурна в резултатите — обяви Сана.

— А докато вие правите това — изправи се Джак, — аз се насочвам към къщи, за да дам малко почивка на жена ми.

Всъщност, Джак имаше нещо по-особено на ум. Тази сутрин бе телефонирал на педиатъра онколог в „Мемориал“, за да попита дали може да заведе Джей Джей да му проверят нивото на антитела срещу мишия антиген.

— Поздравления! — извика Джак, докато отваряше вратата към коридора. Шон и Сана му помахаха в отговор. — Утре по кое време?

— Да кажем в десет — отвърна му Шон. — Тази вечер може да заформим малко празненство.

— Между другото — извика Джак, — не бих съобщил на Джеймс нищо за митохондриалната ДНК, докато не се потвърди.

— Така ще е най-добре — съгласи се Шон.

Джак тъкмо се канеше да затвори след себе си, когато му хрумна нещо и се върна в офиса при Шон. Видя Сана да се преоблича в средното помещение.

— Забравих за жената от Палестина, чиято ДНК съвпадаше така поразително — каза Джак. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?