Робин Кук - Интервенция

За миг Люк спря да мисли. Само чувстваше. Горещината от Санината ръка продължаваше да пари коляното му. При всеки удар на сърцето си той усещаше пулсирането в набъбналия си пенис, а тестисите му се бяха свили в болезнена топка. Нуждаеше се от облекчение. Имаше нужда да се движи, което накара мускулите в краката и слабините му да започнат да контрактират в ритмични спазми.

Усетила напрежението му, Сана се стресна. Седеше точно до него, завъртя се и обърна лице към неговото, ръката й неволно се вдигна нагоре по бедрото му. Виждайки избилата по челото му пот и замаяното му изражение, тя си помисли, че момчето получава сърдечен удар. Изправи се изведнъж и се опита да го сложи да легне на кушетката. Но той я отблъсна с неочаквана сила.

— Добре! — извика тя. — Нараняваш ме! — Люк я хвана за китките и я стисна с такава сила, че кръвта й спря.

Сякаш излязъл от някакъв пристъп, Люк пусна Сана, която побърза да разтрие китките си, за да възстанови кръвообращението.

— Мили боже, заболя ме — оплака се Сана, продължавайки да масажира ръцете си.

Люк продължаваше да я гледа. Не направи опит да говори, само я гледаше с отпуснато, разстроено лице.

— Добре ли си? — попита го Сайа. Дори очите му изглеждаха изцъклени. Устата му беше отпусната, устните — леко отворени. Макар на светлината от камината да правеше трудно да се определи цвета на лицето му, то й се стори по-бледо от преди. — Люк! Добре ли си? — попита отново тя. Протегна напред ръце да го хване за раменете и да го разтърси. — Говори с мен, Люк! Трябва да знам дали си добре.

Като се наведе напред, тя се взря в лицето му. Очите му, които се бяха втренчили в устните й, сега леко помръднаха. Тя виждаше, че той се връща в настоящето от там, където беше, но това бе обезпокоително настояще. Вместо да стане отново щастливия човек от преди, той изглеждаше гневен и критичен. Преди да заговори, което според Сана той се канеше да направи, тя внезапно осъзна какво се е случило. Не се сдържа и се усмихна.

— Имаше оргазъм, нали? — попита Сана с облекчение, развеселена. — Мисля, че съм права. Е, не се смущавай от мен. Мисля, че е страхотно. Поздравления. Ще го приема като комплимент. Успокояващо е, че някой ме намира за привлекателна в сексуално отношение, за разлика от съпруга ми. — Сана се опитваше да разсее смущението му, тъй като според нея той никога не бе правил секс с жена. Тя се надяваше, че въпреки травмата, която бе преживял в пубертета, имаше шанс той да се върне към нормалното.

— Курва! — извика внезапно Люк.

— Моля?! — Сана беше чула, но не искаше да чуе подобна безсмислица, определено не и от Люк, нейния специален приятел.

— Сатана! — изсъска той.

— О, нима? — вдигна вежди презрително Сана. — Значи отново се получава същото като с майка ти и баща ти. Жертвата е виновна. Този път всичко стана тук, приятелю мой — добави Сана, протягайки показалец към главата на Люк.

Той гневно отблъсна ръката й.

— Курва на сатаната! — изсъска отново с най-злия глас, който можа да извади.

— Добре, щом е така — каза Сана, докато разтъркваше ръката си. — Мислех, че се справяш добре с религиозно фанатичния план, но предполагам, че съм се надявала прекомерно на успеха ти. Колкото до гостуването ти тук, трябва да те предупредя, че става почти невъзможно. А що се касае до мен, ще си легна и ще се заключа, дори и ако решиш да се извиниш. Не е нужно да казвам, че наистина мисля, че в твой интерес е да се извиниш. Лека нощ!

Сана тръгна към стълбите. Можеше да каже със сигурност, че лекцията й е влязла през едното му ухо, и е излязла през другото.

Люк извика за последен път:

— Сатана, бъди проклета за вечни времена!

Старите стъпала изскърцаха шумно под краката й.

9:43 сутринта, 10 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

В девет и четиридесет и три преди обяд Джеймс вече беше в офиса си, проверяваше електронната си поща и отговаряше на имейлите. Изумяваше се колко голяма част от работата на епархията можеше да се свърши с помощта на новите технологии. Особено от голямо значение беше скоростта на информацията и елиминирането на иначе безконечните телефонни разговори.

Тази сутрин беше станал рано, преди шест; прочете молитвата си, взе душ и се избръсна, докато слушаше новините. Изслужи литургия със служителите си и закуси, четейки „Таймс“, преди да се върне в кабинета си, където беше в момента. В десет трябваше да бъде в „консултантската“ стая, за да се срещне с юридическия съветник и главния викарий, където евентуално да обсъдят първите изявления по повод мощехранителницата, когато телефонът иззвъня. Погледна екрана и като видя, че пише архиепископска епархия, вдигна слушалката веднага, знаейки, че това е Люк Хестър.