Робин Кук - Интервенция

— Възразявам на този аргумент с твърдението на Сатурний, че Симон е бил разочарован, че костите не са му помогнали да придобие силата на лечител. Ако това не бяха костите на Дева Мария, той нямаше да се надява, че те биха направили за него чудото.

— Отказвам да влизам в спорове по този въпрос — каза Джеймс, вдигайки ръка. — Както казах по-рано, отказвам се да променя мнението ти. Но помисли над това. Ако не приемеш предложението, което ще ти направя, ще се наложи да пристъпя към план В и да се обадя на властите още днес. Може да звучи като акт на отчаяние, но наистина съм отчаян заради себе си и заради Църквата. Ще обявя костницата за фалшификат, а теб за крадец, така че вместо да съм съучастник, на мен ще се гледа като на герой, който рискува себе си, за да разкрие тази вероломна атака върху Църквата.

— Не би го направил — каза Шон, но не особено убедено. Беше наясно, че в това положение ако за него изходът беше печеливш при всички положения, то за Джеймс беше загуба.

— Ще се свържа с Папската комисия за Свещените археологически паметници и ще ги уведомя как си злоупотребил с предишното им благоволение към теб и ще им кажа да се свържат от своя страна със съответните комисии в правителствата на Италия и Египет, които няма да са така благоразположени към твоите антики и ще поискат да арестуват теб и Сана. Дали ще последва екстрадиция не знам, но със сигурност костницата и съдържанието й ще бъдат незабавно върнати, както кодексът и писмото на Сатурний.

— Изнудваш ме! — извика Шон.

— А ти как би окачествил онова, което ми причиняваш?

— Това е възмутително… — продължи да кипи Шон.

— Какво е условието? — обади се Сана.

— Слава богу, че тук има поне един разумен човек — каза Джеймс. — Условието е много просто и напълно невинно. Намерил съм един очарователен, дори лъчезарен млад мъж, който е посветил живота си на Мария и е живял в Мариински манастир през последните осем години. Искам да го изслушате и да почувствате страстта му; искам да го направите не като два кораба, които се разминават в нощта, а да приемете думите му в сърцето си. Искам да прекарате полезно времето си с него. Колко време, според вас, ще бъде нужно да изследвате съдържанието на костницата?

Шон вдигна очи към Сана, която отговори:

— Работата ми, както вече споменах, върви добре. Ако няма изненади, ще продължи не повече от седмица.

— За мен е по-трудно да кажа — призна Шон. — Всичко зависи от това за колко време ще развия свитъците. Предполагам и се надявам, че след още един или два триста и шейсет градусови цикъла, работата ще се улесни значително. От опит знам, че първоначалната влага е причинила повече проблеми със страниците, които са по-близко до повърхността. Като се има това предвид, мога да кажа, че ще отнеме от седмица до два месеца.

— Добре тогава — каза Джеймс. — Ще се съглася с вас, при условие че приемете Люк Хестър като гост за една седмица. Но това трябва да е, както подчертах, смислено прекарано време. Трябва да го поканите и да се запознаете с историята на живота му, който не е бил от най-лесните. Младежът е страдал, но с помощта на Дева Мария е преодолял трудностите и мъките. С други думи, трябва да проявите към него гостоприемство като към истински гост, като към дете на ваш близък приятел.

— Какво означава да сме гостоприемни? — попита Шон. Условието му се виждаше някак прекалено лесно. Но пък, помисли си той, беше способно да го побърка. Шон открай време не го биваше в светските разговори, с изключение на тези с привлекателни жени в баровете, под успокояващото действие на алкохола.

— Предполагам, че интуицията ще ви подскаже — отвърна Джеймс.

— Колко годишен е този човек? — поинтересува се Сана.

— Ще оставя на вас да определите — усмихна се Джеймс. — Има несъответствие между годините му и външния му вид. Установих, че е много приятно и лесно да се разговаря с него, а и той е, както казах, очарователен и интелигентен. Разбира се, може да има някакви психологически белези от трудното си детство, но те не личаха изобщо, когато го интервюирах.

— Надявам се няма да залепиш към нас някой млад, новопокръстен християнин — каза Шон. — Не съм сигурен, че ще издържа цяла седмица.

— Споменах, че е очарователен — натърти Джеймс. — И наистина е така. Освен това му разказах цялата история за костницата, така че ще има достатъчно теми, по които да разговаряте. А сега бих искал да знам дали всички сме наясно с тази сделка. Ще дам на младежа мобилен телефон, така че да може да ми се обажда. Ако позвъни и се оплаче, че някой от вас не се отнася към него както подобава, край на сделката. Разбрахме се, нали? — Джеймс изгледа Шон и Сана, за да е сигурен, че има съгласието им. Последното, което искаше, беше някой от тях да тръгне да се оправдава, че не е разбрал.