Робин Кук - Чуждо тяло

— Мили боже! — възкликна Нийл, когато надникна над рамото на Кларънс.

Кларънс зашиваше дясното ухо на пациента, нанасяйки грижливо стотици тънки шевове с подобен на паяжина черен копринен конец. Нийл беше вербувал Кларънс. Двамата бяха съученици в гимназията. За колежи бяха избрали конкурентни училища, Нийл — в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а Кларънс — в Университета на Южна Калифорния, но за медицински училища и двамата избраха Калифорнийския. Това, което ги беше направило особено добри приятели, беше общата им любов към сърфинга.

— Това се казва разкъсване!

Кларънс се облегна назад и се протегна.

— Боби и неговият скейтборд са имали малък спор с едно дърво, и мисля, че дървото е надделяло. — Кларънс дръпна завесата и погледна пациента си. За негова голяма изненада Боби беше заспал. — Господи, мисля, че това ще ми отнеме известно време.

— Защо не повика някое от момчетата от пластичната хирургия да слязат и да го оправят? — попита Нийл.

— Заради Боби — каза Кларънс, докато отново забиваше иглата. — Когато му го предложих, той каза, че си тръгва, въпреки че ухото му висеше на няколко нишки плът. Каза, че е тук от толкова отдавна, че не смята да чака повече. Искаше аз да направя зашиването, въпреки че не съм пластичен хирург.

— Извинявай, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. И без това Боби спи, ще се радвам на компанията.

Нийл му разказа набързо историята на Дженифър. Кларънс я изслуша без коментар, докато продължаваше да кърпи злощастното ухо.

— Това е в най-общи линии — каза Нийл, след като приключи.

— За какво искаш мнението ми? Ако е дали бих отишъл до Индия да си сменя бедрената става, отговорът ми е „не“.

— Не е това въпросът. Въпросът е правилно ли реагирах на молбата на Дженифър. Според мен — отвратително. Ти как мислиш?

Кларънс погледна приятеля си в очите.

— Сериозно ли говориш? Какво друго е можело да направиш?

— Трябваше да съм по-честен.

— В какво отношение? Имам предвид, че не мога да си представя, че искаш да изминеш целия проклет път до Индия заради нечия баба, нали? Тоест, не би могъл да я съживиш или нещо такова, нали?

— Вярно е, че не изгарям от желание да бия целия този път до Индия в момента — призна си Нийл.

— Ето, виждаш ли? Справил си се просто чудесно. Начинът, по която е реагирала, си е неин проблем. Не е трябвало да си тръгва.

— Мислиш ли? — попита Нийл. Той не беше уверен. Сега, когато бе разказал случката на Кларънс, всъщност се чувстваше още по-виновен.

— Чакай малко — каза Кларънс, като довърши шева и погледна нагоре към Нийл. — Започвам да си мисля, че тук има нещо, което не ми казваш. Какви са отношенията ти с тази жена? Просто си мил с нея или какво? Да не се срещате?

— Нещо такова — призна си Нийл. — Всъщност не съм сигурен. Имам чувството, че тя ме държи на ръка разстояние. Излизаме от известно време и е чудесно. Никога не оставаме без тема за разговор, и тя се държи наистина открито с мен, казва ми неща, които не е казвала на никого другиго. Знам това със сигурност.

— Не сте ли спали заедно?

— Не, но не защото не сме опитвали. Пробвахме веднъж, но беше неловко. Някак странно. Можем да си говорим за най-съкровени неща, но веднага щом опитам да се приближа към нея — бум! Между нас се издига стена.

— Не звучи добре.

— Знам, но от друга страна тя е наистина умна и работи и учи здравата, и е страхотно да съм с нея. Никога не съм бил с такова момиче.

— Ако е тази, която си мисля, че е, наистина си я бива.

— Не мога да отрека. Хвана ми погледа още първия път, когато я зърнах, като студентка по медицина първи курс.

— Хей — каза Кларънс. — Това променя всичко. Доколкото мога да съдя, май обичаш тази жена.

— Да кажем, че просто съм заинтригуван от нея, но наистина трябва да я опозная по-добре.

— Замисляш ли се по въпроса дали да не я последваш в Индия? Това ли е въпросът, по който искаш мнението ми?

— Да. Ако знам нещо с абсолютна сигурност за нея, то е, че е твърдоглава. Взема решенията си мигновено и след това се държи за тях като куче за кокал. В момента ми е бясна и разбирам защо. Тя ми показа, че ми има доверие, като ме помоли да я придружа, а аз в известен смисъл потвърдих най-лошите й страхове, като й отказах. Ако не отида там, трябва да се сбогувам с всякакви шансове да я опозная по-добре.

— Тогава го направи! Това е съветът ми! Уреждането на проблемите с тялото на баба й ще отнемат не повече от половин час, и край. Ще можете да се помирите. И така няма да изгориш мостовете помежду ви след тази история.