Робин Кук - Чуждо тяло

— Съгласна ли си с това, Сантана? — попита Петра.

— Да — каза Сантана. — Самира е много амбициозна, но няма качества на лидер. Освен това е по-егоцентрична и не толкова потайна.

— В такъв случай ще се съглася — каза Петра.

— Не виждате ли проблем в това, че ще има два поредни смъртни случая в една и съща болница? — попита Даръл.

— Добър въпрос — промърмори Петра.

Всички погледнаха Кал. Той сви рамене.

— Според мен няма значение. Представиха ми куп доводи, че няма да бъде разкрито. Второ, болничните власти и техните бизнес партньори ще се погрижат да потулят случаите колкото се може по-бързо, за да избегнат негативната гласност. В Индия нямат съдебни лекари, но дори ако по някаква случайност някой заподозре нечестна игра и дори случайно се сети, че е бил използван суксаметониум, лекарството отдавна ще е изчезнало от кръвта, а всякакви евентуални остатъци могат да бъдат обяснени с упойката, която е била приета преди операцията.

— Всъщност — обади се Сантана, — два поредни смъртни случая са още по-голяма история. Мисля, че това ще помогне на каузата ни.

Кал кимна утвърдително и погледна към Петра и Даръл. И двамата кимнаха.

— Чудесно — каза той с усмивка и постави ръце на масата. — Колко е хубаво да имаме единодушно съгласие. Да действаме тогава. — След това погледна към Даръл и добави: — Ти ще съобщиш на Самира добрите новини, когато се върне от работа.

— С удоволствие — отвърна Даръл.

15 октомври 2007 г.

Понеделник, 19:54 часа

Лос Анджелис, САЩ

(По същото време, когато приключва сутрешното заседание на „Международни медицински сестри“)

Нийл Маккългън остави химикалката, за да разтрие очите си. Графикът, по който работеше, все още беше недовършен. Софтуерната компания, с чиято програма работеше, наскоро бе сменила ръководството си, и след като го нямаше предишният президент да държи нещата под контрол, някои неща в софтуера се бяха променили и съответно се налагаше Нийл да преправя графика на ръка. Той погледна часовника си. Наближаваше осем, а трябваше да го е предал до седем. Чувстваше се изморен.

Първата причина да не е успял до момента беше голяма верижна катастрофа на магистрала 405, предизвикала няколко смъртни случая и множество сериозни наранявания. Пострадалите започнаха да пристигат с линейки, преди да е изтекъл половин час от излизането на Дженифър Ернандес от кабинета му. Цялата бъркотия отне часове: отделянето на мъртвите от живите, стабилизирането на най-сериозно ранените и изпращането им в операционната, и най-сетне — оказването на съответната помощ на по-леко ранените.

Втората причина да се мотае все още с прословутия график беше, че Нийл не можеше да се съсредоточи.

— По дяволите! — изкрещя той към стената. После поклати глава.

Завъртя се в креслото си и погледна към триажа 6 6 Помещение, където става разпределянето на пациентите. — Б.пр. . Двама пациенти гледаха към него, повдигнали вежди. Смутен от избухването си, Нийл стана от креслото, и след като махна успокоително на двамата пациенти, затвори вратата и седна отново зад бюрото.

Нийл не можеше да се концентрира заради Дженифър. Въпреки че смяташе да използва детинското поведение на Дженифър за бъдещо оправдание на решението си да не отиде в Индия, той бавно започваше да приема, че се е справил ужасно със ситуацията. Всъщност истинските причини бяха много по-егоистични. Извинението, с което й беше излязъл — преработване на графика — беше прозрачна лъжа. Трябваше да е по-откровен, така щеше да се получи поне честен разговор.

По едно време Нийл набра мобилния телефон на Дженифър, но тя не отговори на обаждането. Нямаше представа дали е защото е забелязала, че той се обажда, или защото вече пътува. В момент на безразсъдност дори си помисли да отиде на Международното летище на Лос Анджелис и да я хване, преди да е отлетяла, но пропъди идеята, защото нямаше представа кой полет ще вземе тя. От организирането на пътуването си до Индия преди пет месеца той знаеше, че множество компании извършваха полети от Лос Анджелис до Ню Делхи.

През целия следобед Нийл се измъчва, че се е отнесъл с Дженифър толкова зле. Терзаеше се до такава степен, че започна да се обвинява, задето се е държал незряло и егоистично. А и вече му се струваше, че е постъпила съвсем правилно, като си е тръгнала, без да поглежда назад.

Той се изправи импулсивно, при което креслото му се плъзна назад на колелцата си и се блъсна във вратата. Взе от закачалката зад вратата чистото си бяло сако, облече го и отиде до регистратурата. Попита първата сестра, която му попадна, дали знае тръгнал ли си е Кларънс Ходжис. Официално работното му време свършваше в същия час като на Нийл, но подобно на него, и той рядко си тръгваше навреме. За късмет на Нийл се оказа, че Кларънс е в една от манипулационните и зашива разкъсване. Сестрата му посочи въпросната завеса.