Робин Кук - Чуждо тяло

„Друг път са я спасили“, помисли си Кал, но на глас произнесе:

— Много се радвам, защото наистина имаме нужда от нея.

Той се взря във Вийна, питайки се дали е казала на Сантана за агресивния любовен акт, или за разтърсилата я агонизираща смърт на пациентката, но както винаги на лицето й беше изписано неразгадаемо спокойствие. Кал също не беше споменал нищо при срещата си с останалите, след като се върна от спешното — сам не знаеше защо. Предполагаше, че е просто защото се чувстваше смутен от сексуалната й агресия и болезненото усещане, че се бяха възползвали от него. Беше свикнал той да манипулира жените, а не обратното. Що се отнася до смъртта от свръхдоза суксаметониум, която се оказа много по-различна от тихата парализа, която му беше описана и която беше представил пред останалите, той се притесняваше, че обсъждането й може да задуши всеобщия ентусиазъм от новата схема.

Кал се извини и излезе от стаята, макар да се чувстваше леко притеснен, че жените ще започнат да го обсъждат. Но притесненията му не продължиха дълго. Той излезе от къщата и започна сутрешния си джогинг. Чанакиапури беше един от малкото райони в града, с изключение на крайбрежната гора, където беше приятно да се тича. За нещастие беше излязъл по-късно от обичайното и автомобилният трафик вече се беше увеличил и с всяка изминала минута се натоварваше още повече. Прахът и замърсяването на въздуха почти бяха стигнали обедните си нива. Затова той слезе от главния път и пое по заобиколните задни улички. Въздухът тук беше по-добър, но за сметка на това се натъкна на голяма група маймуни, които винаги ужасно го плашеха. Маймуните в Делхи се отличаваха със забележителна смелост. Не го притесняваше това, че може да го нападнат вкупом, а по-скоро се страхуваше да не пипне някои екзотични болести, особено ако някоя от тях го ухапе. Животните като че ли усетиха притесненията му и го подгониха, оголили пожълтелите си зъби, крещейки и пищейки като полудели.

Като реши, че мръсния въздух и маймуните са достатъчна причина да прекрати джогинга си, Кал рязко промени посоката си и преследващите го животни се разбягаха панически. Също като някой кон, който бърза да се прибере при яслите си, Кал препусна обратно към къщата. След прекарания навън по-малко от половин час, той влезе вътре с облекчение и с огромно удоволствие се пъхна под душа. Въпреки разочароващия провал на сутрешното му бягане, докато се сапунисваше и се бръснеше, той си мислеше, че денят започва сравнително добре. Краткият разговор със Сантана значително намали загрижеността му за Вийна. Опитът й за самоубийство го беше стреснал и той се безпокоеше, че може да го направи отново, докато Сантана не го убеди в противното. Сега вече беше сигурен, че това няма да се повтори, а след използването на концепцията за кармата, Вийна очевидно вече вярваше, че онова, което беше причинила на госпожа Ернандес, е неразделна част от съдбата й, което му подсказваше, че останалите индийки също щяха да сътрудничат.

След като закуси обилно с приготвените от готвача им бекон и яйца, Кал се запъти към остъклената веранда зад къщата. Когато се нанесоха тук, в помещението имаше само столове, но те бяха занесли и една кръгла маса и започнаха да провеждат там сутрешните си съвещания.

Останалите вече се бяха събрали и когато Кал влезе, оживеният им разговор секна изведнъж. Той седна на обичайното си място, с лице към градината, загърбил вътрешността на къщата. Останалите също бяха заели обичайните си места, което подсказваше, че са от хората, които робуват на навика. Сантана седеше от дясната страна на Кал, Петра отляво, а Даръл се намираше срещу него. Даръл излъчваше тиха самоувереност; беше подпрял ръка на облегалката на креслото и обхванал брадичката си с пръсти. Той беше едър, мускулест мъж с махагонова кожа, тъмни мустаци и брадичка, тип „катинарче“. Петра седеше изпъната на ръба на стола си, сякаш се намираше в училище и се опитваше да впечатли учителката с вниманието си. Тя беше изключително висока, красива жена, енергична по природа. Сантана се беше облегнала удобно назад, скръстила ръце в скута си като професионален психолог, каквато всъщност беше, очаквайки пациента си да започне да говори. Тя винаги излъчваше спокойствие и държеше емоциите си под контрол.

Кал откри срещата с опита за самоубийство на Вийна, за да се увери, че всички са информирани за случая. Помоли Сантана да разкаже какво е научила от разговора си с индийката, особено за уверенията на Вийна, че повече няма да прави подобен опит. Кал призна, че случилото се го е изплашило до такава степен, че да започне да обмисля спешна стратегия за изтегляне, в случай че се наложи.