Робин Кук - Чуждо тяло

Без изобщо да има представа как ще постигне поставената му цел, Кал веднага прие предложението с условието, че сделката ще включи и Петра Дандероф, колежката му в отдела по връзки с обществеността. В началото Хаусман се дръпна с оправданието, че няма кой да ръководи отдела, но след като му беше напомнено какъв сериозен проблем представлява медицинският туризъм, той отстъпи.

Две седмици по-късно Кал и Петра се върнаха в родния му град Лос Анджелис, обмисляйки метода на действие на бъдещата си компания. Всеки от тях си беше избрал по един надарен помощник: Кал нае Даръл Уилямс, афроамериканец, с когото се беше сприятелил в Калифорнийския университет и който беше специализирал компютърна защита; Петра беше поканила Сантана Рамос, д-р по психология, която беше започнала работа в CNN след шестгодишна частна практика.

Най-важното беше, че и четиримата бяха еднакво мотивирани, еднакво безскрупулни и еднакво убедени, че новото им предизвикателство да намалят медицинския туризъм е възможност, която се получава веднъж в живота, и всеки един от тях се закле, че ще направи всичко, за да я постигне. Доста експедитивно групата реши, че най-добрият начин да се намали търсенето е чрез засилване страховете на пациентите.

Всеки пациент с предстояща операция се отнасяше с известна резервираност към пътуването до Индия или която и да е развиваща се страна, по напълно разбираеми причини. На първо място беше мръсотията, която засилваше вероятността от инфектиране на раната или пипването на някоя от множеството смъртоносни инфекциозни болести. На второ място беше напълно естественото съмнение в квалификацията на хирурзите и останалия персонал, включително медицинските сестри. В допълнение се прибавяше въпросът за качеството на болниците и наличието на високотехнологично оборудване. И най-накрая заставаше въпросът за броя на успешно извършените хирургически процедури.

Когато групичката разгледа пропагандата, разпространявана от индийското Министерство на туризма, четиримата откриха, че специалистите на министерството отговарят ясно точно на тези въпроси. В резултат на това беше решено, че новата компания на Кал ще създаде рекламни кампании, които ще правят точно обратното и ще се възползват от страховете на хората. Всички бяха убедени, че планът им ще има успех, тъй като рекламите бяха най-лесният начин да се подсилят съществуващите у хората вяра и предразсъдъци.

За съжаление скоро след като разработиха стратегията и започнаха да обменят идеи, те се натъкнаха на сериозен проблем. Осъзнаха, че при огромните суми и усилия, които Индия инвестира в промотирането на медицинския си туризъм, индийското правителство със сигурност би започнало да разследва онзи, който твърди обратното, а ако те не успееха да подкрепят с доказателства твърденията в рекламите си, едно евентуално разследване щеше да им навлече огромни неприятности.

Естествено, бързо стигнаха до извода, че трябва да съберат реални данни за индийските болници, особено данни за резултатите от операциите, нивото на смъртност и усложненията след приключването им, в които се включваха и инфекциите. Но такива данни не бяха открити. Групата провери в интернет, в медицинските списания и дори в индийското Министерство на здравеопазването, което категорично отказа да им даде подобна информация, дори отказа да признае съществуването й. В рекламите си те също не използваха никакви цифри, само твърдяха, че резултатите са същите, ако не и по-добри, от тези в западните болници.

Изправени пред непреодолимото препятствие, членовете на групата осъзнаха, че им трябват вътрешни хора от частните индийски болници, които бяха включени в изключително печелившия и разрастващ се сектор на медицинския туризъм. За предпочитане беше да са счетоводители, но реализирането на тази идея беше в най-добрия случай съмнително. Вместо това се спряха на идеята да използват медицински сестри, най-вече защото Сантана знаеше нещо, което не беше известно на останалите — че съществува негласна търговия с тях. На запад страдаха от недостиг. На изток, особено във Филипините и Индия, медицинските сестри бяха в излишък и мнозина от тях мечтаеха да емигрират в Съединените щати поради икономически и културни причини, но се сблъскваха със значителни, почти непреодолими пречки.

След обширни проучвания и много дискусии, Кал и останалите решиха да навлязат в бизнеса с медицински сестри като основат компания, наречена „Международни медицински сестри“. Планът им беше да наемат дванайсет млади, привлекателни, впечатлителни, току-що дипломирали се индийски сестри, да им плащат надници като на американските им колежки и да ги доведат в Щатите, по-точно в Калифорния, с туристически визи за едномесечно обучение. Идеята им беше да ги превърнат в екип от признателни и съответно лесно манипулируеми шпиони. В Калифорния се погрижиха да ги обградят с огромно внимание, за да се възползват от нарастващото им желание да емигрират. В същото време сутрин ги обучаваха за работа с компютри, особено що се отнася до някои хакерски техники. В следобедите момичетата работеха по няколко часа като сестри в болниците на „Най-добрите грижи“, за да усъвършенстват американския си английски и да се запознаят с изискванията на американските пациенти, което би трябвало по-късно да улесни наемането им в частните индийски болници.