Робин Кук - Чуждо тяло

— Много ли си зает? — попита тя.

Той й отвърна с подигравателен смях и отново се наведе над дебелата тетрадка, в която нанасяше ноемврийското разписание на спешното отделение.

Нийл имаше приятни черти, интелигентни очи и започнали да посребряват слепоочия. А лекарската му престилка не можеше да скрие широките рамене и изключително тясната талия на сърфист. Беше обул болнични чехли от бяла кожа.

— Може ли да поговорим за малко? — попита тя, опитвайки се да преглътне сълзите си.

— Стига да е за малко. — Той се усмихна. — Трябва да предам разписанието за разпечатване до един час. — Очите му се спряха върху нея и една тогава осъзна колко е разстроена. — Какво има? — Усмивката му се замени от тревога. Остави химикала си на бюрото и се наведе към нея.

— Тази сутрин получих ужасни новини.

— Страшно съжалявам. — Той не попита какви са новините. Познаваше я достатъчно добре, за да знае, че ако иска, ще му каже за какво става въпрос. В противен случай нямаше да сподели, колкото и да се опитваше да го измъкне от нея.

— Благодаря. Става въпрос за баба ми. — Дженифър издърпа ръката си от неговата и бръкна в шкафчето, за да извади салфетка.

— Да. Мария беше, нали?

— Да. Починала е преди няколко часа. Ако щеш вярвай, но смъртта й беше обявена дори по CNN.

— О, не! Господи, ужасно съжалявам. Знам какво означаваше тя за теб. Какво се е случило?

— Казаха ми, че е претърпяла сърдечен удар, което ужасно ме изненадва.

— Напълно те разбирам. Нали наскоро се преглежда при нас и беше определена като напълно здрава?

— Точно така. Дори й направиха стресов тест.

— Смяташ ли да се прибереш вкъщи, или нямаш тази възможност? Имам предвид, че днес започна новата си практика в хирургията.

— И не, и да — отвърна Дженифър. — Ситуацията е много объркана. — Тя разказа на Нийл цялата история за Индия — как я притискат да избере между кремация и балсамиране, за това, че беше измолила от декана да я освободи за една седмица, за медицинската компания от Чикаго, която поемаше разходите й и за това, че отлита след няколко часа.

— Да-а-а… — рече Нийл. — Имала си доста напрегната сутрин. Съжалявам, че се налага да посетиш Индия по такава тъжна причина. Миналия месец май, когато се върнах оттам, ти казах, че е невероятна страна, изтъкана от контрасти. Но предполагам, че сегашното пътуване няма да е приятно. — Нийл беше ходил до Индия пет месеца по-рано, за да изнесе доклад на медицинската конференция в Ню Делхи.

— Не мога да си представя, че нещо в това пътуване ще ми донесе удоволствие, което ме навежда на мисълта за маларията. Какво мислиш, че трябва да направя?

— Ох — рече Нийл и примижа. — Съжалявам, но трябваше да започнеш с това още преди седмица.

— Е, нямаше как да го предвидя. Всички други ваксини са налице, включително и срещу тиф от миналата година, след страха, който брах заради пациента ми във вътрешно отделение.

Нийл взе един кочан с рецепти от чекмеджето и бързо написа нещо. После подаде листчето на Дженифър.

— Доксициклин? — прочете тя на глас.

— По принцип не е първият ми избор, но за сметка на това действието му започва веднага. Най-хубавото е, че може да не ти се наложи да го пиеш. Маларията е проблем само в южната част на Индия.

Дженифър кимна и прибра рецептата в чантата си.

— Защо баба ти е отишла да си прави операция в Индия?

— Сигурно заради цената. Тя нямаше здравна осигуровка. Освен това съм сигурна, че онова копеле, баща ми, я е накарал.

— Чел съм за медицинския туризъм в Индия, но никога не съм срещал човек, който да е ходил там за операция.

— А аз дори не бях чувала за това.

— Къде ще те настанят?

— В някакъв хотел „Амал палас“.

— О! — възкликна Нийл. — Мисля, че е пет звезди. — Той се засмя, след което добави: — По-добре внимавай; могат да се опитат да те подкупят. Шегувам се, естествено. Няма да се наложи. Един от негативите на медицинския туризъм е, че нямаш право на възражение. Няма такова нещо като лекарска небрежност. Дори здраво да оплескат нещата, като например да извадят здравото око или да убият някого по грешка или от некомпетентност, нищо не може да се направи.

— Мисля, че имат сключен договор с „Амал палас“. Там настаняват хората. Едва ли получавам някакво специално внимание. Явно поемат транспортните разходи и хотела на един роднина придружител. Затова ще пътувам аз. Мързеливият ми баща е заявил, че не може да отиде.

— Е, надявам се, че от това пътуване ще излезе нещо хубаво — каза Нийл. Той отново стисна успокояващо ръката й. — Дръж ме в течение. Можеш да ми се обаждаш по всяко време: сутрин, на обяд, дори през нощта. Ужасно съжалявам за баба ти. — После взе химикала от бюрото, показвайки й, че трябва да се захваща за работа.