Робин Кук - Чуждо тяло

— Имам две молби към теб — каза Дженифър, без да помръдва от мястото си.

— Разбира се. Какво си намислила?

— Какво ще кажеш да ме придружиш? Мисля, че ще имам нужда от теб. В смисъл че няма да се чувствам в свои води. Никога не съм напускала Щатите, като се изключи едно пътуване до Колумбия, когато бях на девет, камо ли до някоя екзотична страна като Индия. И тъй като ти си ходил там, вече имаш виза. Не мога да ти опиша колко по-добре ще се чувствам. Знам, че искам много от теб, но се чувствам като такава провинциалистка; дори пътуването до Ню Джърси ме притеснява. Шегувам се, разбира се, но се оказва, че не съм привърженик на пътешествията. Освен това знам, че една от ползите на спешната медицина е, че можеш по всяко време да си вземеш отпуск, особено след като по-миналата седмица пое смените на Кларънс и сега той ти е длъжник.

Нийл поклати глава с въздишка. Последното, от което имаше нужда, беше да лети за Индия, въпреки че наистина можеше да си вземе отпуска. Всъщност това беше едно от нещата, които го мотивираха в избора му на специализация. Беше направил програмата си така, че да има двайсет и четири часа дежурство, двайсет и четири часа почивка. Започваше работа в седем сутринта в понеделник и приключваше в седем сутринта в четвъртък, освен ако не искаше да вземе извънредни часове. Четирите оставащи дни от седмицата посвещаваше на голямата си любов, сърфа. Точно сега очакваше с нетърпение срещата на сърфистите в Сан Диего през уикенда. Наистина, неговият приятел, колега и другар по сърф Кларънс Ходжис имаше да му връща дни от онзи път, когато го смени заради пътуването му до Хаваите, но това нямаше значение. Нийл не искаше да ходи до Индия заради мъртвата баба. Ако ставаше въпрос за майката на Дженифър, може би щеше да се съгласи, но не и заради бабата.

— Не мога — отвърна той след кратка пауза, сякаш наистина беше обмислял предложението. — Съжалявам, но няма как да дойда. Поне не сега. Ако можеше да изчакаш седмица, може би, но сега моментът не е подходящ. — Той протегна напред ръце и посочи разписанието, върху което работеше, сякаш това бе основният проблем.

Дженифър беше изненадана и объркана. Беше мислила дълго дали да го помоли да дойде с нея и дали наистина се нуждае от него. Онова, което наклони везните в негова полза, беше реалистичният въпрос дали наистина ще успее да се справи с възникналата ситуация, когато се озове в Индия. Беше й пределно ясно, че след първоначалния шок от новината за смъртта на Мария, се беше опитала да разсее мислите си чрез подготовката за пътуването, изобщо всичко онова, което психиатрите наричат „блокиране“. Засега нещата се развиваха сравнително добре и тя успяваше да се държи. Но тъй като беше много близка с баба си, се притесняваше какво ще стане, след като наистина осъзнае загубата й. Страхуваше се, че докато стигне до Индия, вече ще е емоционална развалина.

Тя впери остър поглед в Нийл. Изненадата и разочарованието й преминаха в гняв. Беше толкова уверена, че ако го попита направо и признае, че има нужда от него, както и направи, той ще приеме. Фактът, че я отряза рязко и с някакво нелепо оправдание, означаваше, че връзката им изобщо не беше такава, каквато си я беше представяла. Беше й показал, че не може да разчита на него.

Тя стана рязко, и без да каже нито дума, излезе от тесния офис и тръгна през пълния с народ коридор. Чу го да я вика, но не се спря. Терзаеше я мисълта, че е направила грешката да му се довери. И дори не помисли да го помоли за пари назаем.

16 октомври 2007 г.

Вторник, 6:30 часа

Ню Делхи, Индия

Кал Морган по принцип спеше дълбоко и имаше нужда от някаква силна аларма, която да го разбуди. Той използваше радиочасовник с диск плейър, който зареждаше с военни маршове. Усилен на три четвърти от капацитета си, плейърът разтрисаше нощното шкафче така, че то започваше да се движи заедно с множеството останали предмети, натрупани край него. Дори Петра, която спеше в съседния апартамент, го чуваше, сякаш беше в нейната стая. Затова щом уредбата се включеше, Кал се стараеше да я изключи в първия миг, в който дойдеше на себе си. Но дори и така, често се случваше след това да заспи отново.

Но не и тази сутрин. Беше прекадено възбуден от събитията от предишната нощ, за да спи спокойно. Лежеше и гледаше тавана, премисляйки случилото се.

Беше притеснен от това как опитът за самоубийство на Вийна едва не провали целия му проект. Ако не беше отишъл да я види, момичето щеше да умре и без никакво съмнение това щеше да предизвика разследване, а то на свой ред щеше да съсипе всичко. Със сигурност щяха да закрият „Международни медицински сестри“ като по този начин щяха да забавят постигането на крайната му цел — да стане един много богат изпълнителен директор на болничната корпорация „Най-добрите грижи“.