Робин Кук - Чуждо тяло

В началото Кал изобщо не се интересуваше от здравеопазването и все още не му пукаше какво става с пациентите или дори със сестрите. Той просто харесваше парите, които носеше то — два трилиона годишно само в Съединените щати и според отчетите приходите стабилно нарастваха. Докато все още учеше в гимназията, рекламата беше първият му избор и той я записа в Калифорнийския университет и училището по графичен дизайн в Роуд Айлънд. Но скоро след като поработи малко в тази сфера усети ограниченията, особено от финансова гледна точка. Отказа се от рекламите, но не и от принципите за използване на измами, и се прехвърли в Бизнес училището на Харвард, където разбра за главозамайващите суми пари, свързани със здравеопазването. Когато се дипломира, той започна да си търси работа и беше нает на някакъв нисък пост в болничната корпорация „Най-добрите грижи“, която беше един от големите играчи в сферата на здравеопазването. Корпорацията притежаваше болници, поликлиники и санаториуми в почти всеки щат и голям град на Съедините щати.

За да оползотвори най-добре творческите си наклонности, Кал влезе в корпорацията чрез отдела за връзки с обществеността, където откри най-добрата възможност да се изяви и съответно да привлече вниманието на по-висшестоящите. В първия си работен ден си обеща, че до десет години ще управлява корпорацията, и две години по-късно изглеждаше, че пророчеството му е на път да се сбъдне. Заедно с една зашеметяваща жена, Петра Дандероф, по-голяма от него с пет години и по-висока с няколко сантиметра, която вече работеше в отдела за връзки с обществеността, създадоха поредица от изключително успешни рекламни кампании, които почти удвоиха приходите от няколко санаториума и сега на двамата беше поверено ръководството на цял един отдел.

Някои може и да бяха изненадани от шеметния му възход, но не и самият Кал. Той беше привикнал към успеха от най-ранна възраст, отчасти защото самоизявата и конкуренцията бяха част от генетичното му наследство, и бяха издигнати в култ от също така самоуверения му баща. Още от ранно детство той искаше да бъде на първо място навсякъде, особено в състезанията с двамата му по-големи братя. С упоритост, която малцина можеха да проявят, Кал се стараеше да бъде номер във всичко — от настолните игри като „Монопол“ до оценките в училище, от спортовете до подаръците, които подготвяше на родителите си за Коледа. А успехите му само засилиха апетита за нови успехи до такава степен, че през годините той изгуби всякакви морални задръжки. За него измамата, която той не приемаше като такава, и пренебрегването на етиката, която в очите му бе просто ограничение за нерешителните, бяха инструменти за постигане на целите.

Ръководителите на болничната корпорация „Най-добрите грижи“ не познаваха миналото и характера на Кал. Но пък знаеха отлично с какво е допринесъл за развитието на компанията и побързаха да го възнаградят, особено главният изпълнителен директор Реймънд Хаусман. По някакво странно стечение на обстоятелствата това признание съвпадна донякъде с появата на нарастващ финансов проблем, представен на главния изпълнителния директор от неговия финансов директор Клайд Инглиш. За техен всеобщ ужас в счетоводството бяха изчислили, че през 2006-та година компанията е изгубила около двайсет и седем милиона долара заради нарастващия интерес към медицинския туризъм в Индия, който беше довел до огромен отлив на американски пациенти от болниците „Най-добрите грижи“ и пренасочването им към азиатските хирургии.

Реймънд Хаусман покани Кал на тайна среща в кабинета си. Обясни му как стоят проблемите с медицинския туризъм и необходимостта от разрешаването им. След това предложи на Кал паралелна възможност. Ако Кал се съгласеше да създаде нова компания, чиято единствена и експресна цел би била сериозно да намали броя на пациентите, решили да се подложат на хирургически операции в Индия, то корпорацията „Най-добрите грижи“ щеше щедро да я финансира чрез тайна банкова сметка в Лугано, Швейцария. Реймънд даде ясно да се разбере, че корпорацията „Най-добрите грижи“ не би искала да бъде свързвана по никакъв начин с въпросната нова компания и би отричала всякакви слухове за подобни отношения. Освен това заяви, че не иска да знае как компанията ще постигне целите си. Онова, което Реймънд премълча, но Кал със сигурност долови беше, че уволнението му от корпорацията е временно и успешното му представяне в това начинание ще доведе до приемането му обратно в корпоративните обятия, и то на много висок пост.