Робин Кук - Чуждо тяло

Но нямаше как да са сигурни, че Вийна ще се съгласи да сътрудничи. Всички признаваха, че тя е най-отговорната в групата, с най-силно желание да емигрира. Всички бяха усетили несъответствието между очевидната й интелигентност, вродени качества на водач и невероятна красота и също така очевидната липса на самочувствие и представа за собствената й значимост. Затова професионалното мнение на Сантана беше, че Вийна има сериозни психологически проблеми, съчетани с вкоренената привързаност към традиционната индийска култура и религиозност. Тя предположи, че ключът към спечелването на момичето е откриването на проблема и предлагането на помощ за решаването му.

След тези й думи всички погледнаха към Даръл. Всички знаеха за връзката му с една от сестрите, Самира Пател. Въпреки че Петра и Сантана не я одобряваха, изведнъж се оказа, че от нея има полза. Тъй като момичето беше съквартирантка на Вийна и нейна най-добра приятелка, те предположиха, че ако Вийна споделя проблемите си с някого, то това ще е Самира. Натовариха Даръл със задачата да проучи въпроса и той успя, след като убеди Самира, че „Международни медицински сестри“ трябва да помогне на Вийна. Каза й, че ако не успеят, защото не са наясно какво точно я притеснява, цялата програма, включително емиграцията на сестрите в Съединените щати, ще бъде заплашена от провал.

Самира повярва и въпреки че се беше заклела да пази тайна, му разкри тъжната семейна история на Вийна. Въоръжен с тази информация, Кал отиде при Вийна още същия следобед с предложението да сложи край на тормоза в замяна на нейното сътрудничество при прилагането на новата стратегия. Първоначално тя се опъна, но след това размисли заради обещанието да бъде елиминирана заплахата за сестрите и майка й. Това беше единственото й притеснение след решението й да емигрира.

Кал Морган въздъхна. След цялата история той осъзна, че програмата за отказване на американците от хирургическите операции в Индия изобщо не е шега работа, както беше предположил в началото. Той поклати глава и се запита какво ли още ще се случи. Знаеше, че няма как да предвиди неочакваното, затова реши, че има нужда от изходна стратегия. В случай че станеше най-лошото, той трябваше да разполага с план и ресурси за измъкване от Индия — поне за себе си и за тримата си колеги. Реши да повдигне този въпрос на срещата в осем часа.

Кал се претърколи на другата страна и погледна часовника. Беше седем без петнайсет и ако искаше да направи сутрешния си джогинг, трябваше да става. Освен това искаше да посети Вийна и да провери дали е станала и смята ли да ходи на работа. Въпреки че лекарите в спешното й бяха направили промивка, а и поради бързата му намеса тя беше успяла да погълне минимално количество лекарства, той трябваше да е сигурен. Отсъствието й на следващия ден след смъртта на госпожа Ернандес щеше да привлече нежелано внимание, в случай че някой се усъмнеше в естествената смърт на пациентката. Освен това винаги оставаше съмнението, че може да са я забелязали в болницата, след приключването на смяната й.

Кал облече спортния си екип и тръгна към крилото за гости. След последния завой забеляза, че вратата на Вийна зее отворена и намери това за обнадеждаващо. Щом се приближи, той почука по дървото, поздрави и влезе. Вийна седеше на леглото си, облечена в роба. С изключение на лекото зачервяване на очите, тя изглеждаше съвсем нормално, красива като винаги. Не беше сама. На леглото й седеше Сантана.

— Със задоволство заявявам, че пациентката се чувства добре — каза тя.

Сантана беше с пет години по-голяма от Кал. Също като него беше облечена в спортен екип, но за разлика от неговия тя носеше стилен черен лъскав клин и също така лъскава прилепнала черна тениска от синтетична тъкан. Тъмната й гъста коса беше вързана на опашка.

— Чудесно! — отвърна Кал. Беше искрен. — Предполагам, че ще отидеш на работа? — попита той Вийна.

— Разбира се — отвърна тя. В гласа й се усещаше лекото замайване, което сигурно изпитваше.

— Разговаряхме за случилото се снощи — рече направо Сантана.

— Чудесно — повтори Кал, но без предишния ентусиазъм. Той лично нямаше да се чувства удобно да обсъжда нещо подобно.

— Тя ме увери, че няма да се повтори.

— Много мило — отвърна Кал и си помисли: „Дано да е така“.

— Каза ми, че го е направила, защото е решила, че боговете ще го приемат благосклонно: един вид живот за живот. Но сега, след като боговете са я спасили, тя смята, че те я искат жива. Всъщност Вийна вярва, че всичко, което се е случило, е нейна карма.