Робин Кук - Чуждо тяло

Кашмира Варини беше слабичка жена с нездрав цвят на кожата, която рядко се усмихваше и винаги ходеше облечена в сарита, чийто цвят рязко контрастираше с цвета на кожата й. Дори толкова късно през нощта, когато я бяха извикали спешно в болницата, за да се занимае с формалностите около смъртта на госпожа Ернандес, тя се беше постарала да облече нов, изгладен тоалет в червено и златисто. Въпреки равнодушното си държание и липсата на състрадателност, тя изпълняваше задълженията си с вещина и умение, особено благодарение на отличното владеене на британски английски. Въпреки че пациентите, които идваха отдалеч, за да се подложат на хирургическа интервенция, бяха неизменно уплашени и изнервени, тя успяваше да ги успокои в момента, в който влезеха в болницата.

— Бихте ли ме изслушали до край, за да разберете какво ми каза госпожица Ернандес? — попита Кашмира.

Тя се намираше в кабинета на главния изпълнителен директор на болницата. Той беше седнал срещу нея. За разлика от елегантното й етническо облекло, пухкавият, с леко наднормено тегло Раджиш Бхургава се беше издокарал в каубойски стил с размъкнати дънки и фланелена блуза, която дори не беше закопчал догоре. Беше кръстосал крака върху масата и каубойските му ботуши едва-едва балансираха на ръба й.

— Ясно ми е, че не си успяла да вземеш позволение нито за балсамиране, нито за кремация, което беше основната цел на обаждането. Много жалко.

— Направих каквото можах — каза Кашмира в своя защита. — Но в сравнение със сина внучката е ужасно упорита. Може би трябваше просто да действаме и да я кремираме без нейно разрешение.

— Мисля, че не можем да си позволим такъв риск. Рамеш Сривастава беше пределно ясен, когато ми се обади, за да ми каже, че иска този случай да се потули. Изрично подчерта, че не желае да се привлича вниманието на медиите, а ако внучката е наистина толкова упорита, колкото я изкара, кремирането на тялото без разрешение ще разбуни духовете.

— Когато ми се обади, за да ми съобщиш за смъртта на Ернандес и да ми кажеш, че трябва да се оправим с нея още тази вечер, пак спомена този Рамеш Сривастава. Кой е той? Никога не съм чувала това име.

— Извинявай. Мислех, че знаеш. Той е висш държавен чиновник от Министерството на здравеопазването, шеф на департамента за медицински туризъм.

— Той ли ти съобщи за смъртта й?

— Да, което е много странно. Никога не сме се срещали, но той е важна клечка. Обаждането му показва, че правителството смята медицинския туризъм за изключително важен.

— Как така е научил за смъртта преди нас?

— Добър въпрос. Един от неговите служители го чул по CNN и разбрал, че случаят може да се окаже много сериозен, предвид възможните ефекти върху пиар кампанията на Министерството на туризма, която се финансира отчасти и от Индийската здравна федерация. Затова веднага се обадил на Сривастава, въпреки късния час. Онова, което ме впечатли, беше, че Сривастава се свърза директно с мен, вместо да накара някой от подчинените си да ми се обади. Това разкрива колко сериозно е приел случилото се, затова иска случаят да се потули, което, разбира се, е причината да няма търпение да се отървем от тялото. За да ни помогне, обеща, че ще се погрижи за бързото издаване на смъртния акт, както и стана. Освен това забрани на болничния персонал да контактува под каквато и да е форма с медиите. Обясни, че се носят слухове за започването на някакво разследване. Той не иска да има разследване.

— На всички ни стана ясно.

— Така — каза Раджиш, като стовари краката си на пода и плесна с длан по масата за по-голяма тежест, — да подготвим тялото за кремация или балсамиране и да го разкараме оттук.

Кашмира бутна стола си назад и краката му изскърцаха възмутено по пода.

— Веднага ще се заема с уреждането на формалностите по пътуването на госпожица Ернандес. Смяташ ли отново да разговаряш с господин Сривастава тази вечер?

— Той ме помоли да му се обадя по-късно вкъщи и да го информирам за по-нататъшното развитие на случая. Така че, да, ще се свържа с него.

— Не забравяй да му споменеш, че може би ще имаме нужда от помощта му, за да извадим спешна виза за госпожица Ернандес.

— Добре — отвърна Раджиш и си го записа за всеки случай. Изпрати Кашмира с поглед до вратата. След това взе телефона, който асистентката беше използвала, за да се обади на Дженифър, извади смачкано листче хартия, на което беше записал телефона на господин Сривастава, и го набра. Изпълваше го обяснима гордост, че се обажда на толкова високопоставен човек в йерархията на здравната администрация, особено в толкова необичаен час.