Робин Кук - Чуждо тяло

— Страхувам се, че операторът не е знаел за случилото се. Всички ние в болница „Кралица Виктория“ ужасно съжаляваме за това нещастно стечение на обстоятелствата. Баба ви се възстановяваше добре, операцията за подмяна на ставата беше успешна. Никой не е очаквал подобен изход. Приемете искрените ми съболезнования.

Мозъкът на Дженифър беше блокирал. Тя се чувстваше така, сякаш някой я е ударил по главата.

— Знам, че е шок за вас — продължи Кашмира, — но искам да ви уверя, че за Мария Ернандес беше направено абсолютно всичко, което би могло да бъде направено. А сега, разбира се…

— От какво е починала? — внезапно попита Дженифър, прекъсвайки асистентката.

— Лекарите ми казаха, че е било сърдечен удар. Без каквито и да било признаци за някакви проблеми, тя е била намерена в безсъзнание в стаята си. Направени са всички опити да бъде реанимирана, но за съжаление без положителен резултат.

— Не съм убедена, че причината е сърдечен удар — отвърна Дженифър, усещайки как първоначалните й объркани емоции преминават в гняв. — Случайно знам, че има нисък холестерол, ниско кръвно налягане, нормална кръвна захар и напълно нормална кардиограма. Аз съм студентка по медицина. Преди няколко месеца тя ме посети и аз се погрижих да си направи пълен профилактичен преглед в медицинския център на Калифорнийския университет.

— Един от лекарите спомена, че от доста време е страдала от сърдечна аритмия.

— Аритмия друг път — сопна й се Дженифър. — Вярно, че преди време имаше екстрасистолия, но се разбра, че причина е ефедринът в някакво лекарство, което взела без рецепта. Важното е, че екстрасистолията изчезна в мига, когато спря да приема лекарството и повече не се появи.

Сега беше ред на Кашмира да замълчи и след кратка пауза Дженифър попита дали връзката не се е разпаднала.

— Не, все още съм тук — отвърна жената. — Не знам какво да кажа. Аз не съм лекар, знам само онова, което ми е казано от лекарите.

Дженифър изпита леко чувство на вина и реакцията й се смекчи. Раздразни се, че е побързала да обвини човека, който просто й съобщава новината.

— Извинете ме, просто съм твърде разстроена. Баба ми е много важна за мен. Беше ми като майка.

— Наистина съжаляваме за загубата ви, но трябва да вземете някои важни решения.

— Какви решения?

— Най-вече да се погрижите за тялото. Вече разполагаме с подписан смъртен акт и бихме искали да разберем дали искате да кремираме тялото, или да го балсамираме, както и желаете ли да бъде транспортирано до Щатите, или ще остане тук, в Индия.

— Мили боже! — простена Дженифър.

— Знаем колко трудно е да се вземат решения при подобни обстоятелства, но се налага. Попитахме баща ви, тъй като в договора е посочен като наследник, но той ни каза, че вие като бъдещ лекар ще се заемете с това, а той ще ни изпрати пълномощно по факса.

Дженифър завъртя очи. За Хуан беше типично да прехвърля отговорностите си на други хора. Този човек нямаше срам.

— Предвид случилото се, ние предложихме на господин Ернандес да дойде в Индия за наша сметка, но той каза, че не може да пътува заради някаква травма на гърба.

Да бе, точно така , помисли си Дженифър. Знаеше много добре, че всеки ноември той отиваше с колата си чак до планините Адирондак на лов и без никакви проблеми се катереше по скалите заедно с безполезните си приятели.

— Поканата ни важи и за вас. Договорът, който подписа баба ви, включваше билет и подслон за близък, който да я придружи, но тя каза, че не е необходимо. Средствата за това обаче все още са на разположение.

Буца заседна на гърлото на Дженифър, когато си представи как баба й умира съвсем сама в далечна Индия, а тялото й лежи на някаква студена плоча в болничната морга. При положение че имаше осигурени самолетен билет и място, където да отседне, тя знаеше, че няма да изостави баба си, независимо от личните си отговорности — най-вече университета и новото й разпределение в хирургията. Никога нямаше да си го прости, въпреки факта, че баба й дори не я беше информирала, че възнамерява да отиде на другия край на света.

— Разбира се, всичко може да се уреди чрез американското посолство и изпращането на нужните документи по пощата, но за предпочитане е да дойдете дотук. Във всички случаи е по-добре да присъства член на семейството, за да се избегнат всякакви грешки или недоразумения.

— Добре, ще дойда — отвърна рязко Дженифър, — но искам да тръгна веднага. Това означава още днес, ако е възможно.