Робин Кук - Чуждо тяло

Побърза да затвори вратата на гардеробчето и хукна към вратата. Превключи телефона си на вибрация и го пъхна в джоба на работните си панталони заедно с безопасната игла, на която беше закачен ключът й. Беше доста нервна. Закъснението не беше идеалният начин за започването на новата смяна, особено ако наставникът е някой избухлив хирург, а от досегашния си тригодишен опит в тези среди беше научила, че май всичките са избухливи.

15 октомври 2007 г.

Понеделник, 11:05 часа

Ню Йорк, САЩ

(По същото време, когато наставникът на Дженифър я мъмри за закъснението й)

— Виждаш ли ги? — попита д-р Шърли Шьонер.

Д-р Шьонер беше гинеколожка, специалист в лечението на безплодие. Въпреки че никога не си го признаваше, тя се беше заела с медицината като начин да преодолее суеверния си страх от болести, а след това бе решила да специализира в областта на безплодието заради собствените си притеснения, че самата тя страда от нещо такова. И в двата случая резултатът беше положителен. Понастоящем тя беше абсолютно здрава и беше майка на две страхотни деца. Освен това имаше процъфтяваща лекарска практика с превъзходен процент успешни бременности.

— Така мисля — отвърна д-р Лори Монтгомъри.

Лори работеше като патолог в Центъра по патология в Ню Йорк. На четирийсет и три годишна възраст тя бе почти връстница на д-р Шьонер. Двете бяха учили заедно в университета и дори бяха приятелки и съкурснички. Разликата между тях, като се изключат различните специалности, беше, че Шърли се омъжи сравнително рано — на трийсет, веднага след като завърши специализацията си — и когато му дойде времето се появиха и децата едно след друго. Лори изчака да навърши четирийсет и една, което беше преди две години, преди да се омъжи за колега патолог, Джак Степълтън, и да се откаже от „вратарчетата“, както беше свикнала да нарича противозачатъчните методи, които бе използвала през годините. След като спря противозачатъчните, Лори предполагаше, че веднага ще забременее и ще роди. В края на краищата беше забременяла по погрешка, когато беше решила да използва само календарния метод за предпазване. За нещастие бременността й се оказа извънматочна и трябваше да бъде прекратена. А сега, когато трябваше да забременее, нищо не се получаваше, и след като безуспешно цяла година бяха правили секс без „вратарчета“, тя стигна до неприятния извод, че ще трябва да приеме действителността и да се опита да промени нещата. Свърза се със старата си приятелка Шърли и започна лечение.

През първия етап трябваше да се изясни дали има някакви анатомични или физиологични проблеми в нея, или в Джак. Отговорът се оказа отрицателен. За пръв път в живота й тя се беше надявала, че медицинските прегледи ще открият нещо нередно в нея, което да може да се излекува. Както можеше да се очаква, след извънматочната й бременност едната й фалопиева тръба беше спряла да функционира, но другата си работеше напълно нормално. Всички смятаха, че това не би трябвало да представлява проблем. Беше пила известно време кломид 2 2 Препарат, който се използва за предизвикване на овулация и за стимулиране производството на яйцеклетки. — Б.пр. заедно с вътрематочното оплождане, чието старо име, изкуствено осеменяване, беше променено по-късно, за да не звучи твърде неестествено.

След приемането на кломида, което не даде резултат, те преминаха на инжекции с фоликулостимулиращ хормон. Сега Лори беше започнала третия си цикъл инжекции и ако резултатите се окажеха отново отрицателни, както при предишните два, щеше да прибегне към инвитро оплождане като краен вариант. Напълно естествено, тя беше на ръба на нервна криза, на път да изпадне в депресия. Никога не беше предполагала колко стресиращи могат да бъдат процедурите по лечение на безплодие и какъв емоционален товар ще се окажат те. Сякаш тялото й си играеше с нея, след като през годините беше положила всички усилия да не забременее.

— Не разбирам защо не ги виждаш — каза д-р Шьонер. — Фоликулите са толкова ясно изразени, поне четири са и изглеждат превъзходно. Размерът им е добър: нито твърде големи, нито твърде малки. — Тя хвана екрана на машината за ултразвук и го изкриви надолу, за да може Лори да го погледне по-добре. След това последователно посочи всяка една фоликула. Пъхнала дясната си ръка под чаршафа, тя насочи ултразвуковата палка наляво.

— Добре, видях ги — каза Лори.

Тя лежеше на гинекологичния стол, пъхнала крака в стремената. Когато за пръв път я бяха прегледали с ултразвук, беше доста объркана, защото очакваше сензорът да бъде поставен отвън, върху корема й. Но сега, след като беше преминавала през процедурата на всеки няколко дни през първата половина на петте цикъла, вече я приемаше спокойно. Усещането беше леко некомфортно, но не и болезнено. Най-големият проблем беше, че се чувстваше унизена, но пък от друга страна приемаше цялата тази история с безплодието си за унизителна.