Робин Кук - Чуждо тяло

Тя отново отпи от кафето и насочи цялото си внимание към телевизора. Двамата водещи на CNN обсъждаха нещо, което привлече вниманието й. Те говореха, че медицинският туризъм е на път да се превърне в процъфтяваща индустрия в развиващия се свят, особено в страните от Южна Азия, като Индия и Тайланд, и тук не ставаше въпрос само за козметични и шарлатански процедури, като някогашните непроверени лечения на рака, а за цялостни модерни процедури, като сърдечна хирургия и костна трансплантация.

Дженифър се наведе напред и се заслуша с нарастващ интерес. Досега дори не беше чувала термина „медицински туризъм“. Звучеше й като някакъв оксиморон. Тя никога не беше посещавала Индия, а от онова, което знаеше, гледаше на нея като на бедна страна с недохранено население, което през половината година живее в горещия, влажен климат, създаван от мусоните, а през другата половина е измъчвано от горещини и суша. Макар достатъчно умна, за да осъзнава, че не е задължително този стереотип да е верен, тя си помисли, че в него имаше поне късче истина. Освен това вярваше, че това едва ли е подходящото място, където човек би отишъл, за да се подложи на хирургическа интервенция, извършена с модерна и скъпа техника.

Очевидно и водещите споделяха нейното недоверие.

— Това е истински шок — казваше в момента мъжът. — През 2005-та година повече от седемдесет и пет хиляди американци са пътували до Индия, за да си направят някаква животоспасяваща операция, и според индийското правителство броят им нараства с повече от двайсет процента годишно. Очаква се до края на десетилетието приходите да достигнат два и половина милиарда долара.

— Изумително, направо изумително — обади се водещата. — Защо хората въобще ходят там? Има ли някой някаква представа?

— Основната причина е липсата на здравна застраховка тук, в Щатите, а втората е цената — отвърна мъжът. — Операция, която тук, в Атланта, би струвала осемдесет хиляди, там ще е двайсет хиляди; плюс това те получават почивка в петзвезден индийски курорт, за да се възстановят.

— О! — възкликна жената. — Но дали е безопасно?

— Това е и моето основно притеснение — кимна мъжът, — и затова историята, която ще ви разкажем след малко, представлява интерес за нас. Индийското правителство, което подкрепя медицинския туризъм чрез икономически стимули, в последните няколко години обявява, че резултатите са също толкова добри, ако не и по-добри, отколкото където и да е на запад. Според тях причината за това са квалифицираните хирурзи, а оборудването и болниците, някои от които са получили акредитация по стандартите на водещата световна акредитираща организация „Джойнт Къмишън Интернешънъл“, са чисто нови и свръхмодерни. Във всеки случай досега в никое от медицинските списания не са открити достатъчно данни, подкрепящи подобни твърдения. Само преди няколко минути CNN научи от доверен източник, че една сравнително здрава шейсет и четири годишна жена от Куинс, Ню Йорк, на име Мария Ернандес, на която дванайсет часа по-рано е била извършена рутинна подмяна на бедрена става, внезапно е починала в седем часа и петдесет минути индийско време в понеделник вечерта, в болница „Кралица Виктория“ в Ню Делхи, Индия. Особен интерес предизвика твърдението на нашия източник, че трагичната кончина на иначе здравата шейсет и четири годишна жена, е бил върхът на айсберга.

— Много интересно — каза говорителката. — Надявам се, че ще получим още информация по темата.

— На това се надявам и аз — съгласи се мъжът.

— А сега се прехвърляме към безкрайната президентска кампания 2008.

Дженифър се облегна назад. Повтори си наум името: Мария Ернандес от Куинс, Ню Йорк. Баба й по бащина линия, най-важният човек в живота й, се казваше Мария Ернандес и по някакво тревожно съвпадение тя живееше в Куинс. А още по-тревожно беше съвпадението, че тя имаше проблеми с бедрената става, които непрекъснато се влошаваха. Само месец по-рано беше поискала мнението на Дженифър дали да си направи операция за подмяна. Отговорът на Дженифър беше, че само Мария може да реши това, тъй като на този етап единственото, което имаше значение, беше доколко подмяната ще причини обездвижване и дискомфорт.

„Но чак пък Индия?“ — поклати глава Дженифър. Фактът, че баба й едва ли щеше да отиде в Индия, без да се консултира първо с нея, беше основният източник на надежда, че цялата тази история е просто съвпадение на имената и в нея не ставаше въпрос за нейната баба, а за някаква друга Мария Ернандес от Куинс. Дженифър и баба й бяха изключително близки. Родната й майка беше загинала още когато Дженифър беше на три, трагична жертва на пътен инцидент с избягал шофьор в Горен Ийст Сайд на Манхатън. Още на следващия ден след случилото се Дженифър, двамата й по-големи братя Рамон и Диего, както и негодният й за нищо баща Хуан, се преместиха да живеят в малкия едностаен апартамент на Мария в Уудсайд, Куинс.