Робин Кук - Чуждо тяло

— Какво точно ви интересува? — прозвуча южняшкият глас след минута. — Щом като сте студентка по медицина, би трябвало да знаете, че според Закона за преносимостта и отчетността на здравната осигуровка съществуват определени ограничения за информацията, която бих могла да ви дам, дори и ако наистина сте тази, за която се представяте.

— Първо бих искала да се уверя, че с нея всичко е наред.

— Тя се справя много добре. Операцията е преминала гладко. Прекарала е по-малко от час в реанимацията, след което е била върната в стаята й. В досието е отбелязано, че вече е започнала да приема течности през устата. Това е последната информация.

— От скоро ли е?

— Да, преди по-малко от час.

— Това са добри новини — рече Дженифър. Почувства още по-голямо облекчение, дори след като Хуан й беше казал, че никой не му се е обаждал. — А дали много от вашите пациенти в болница „Кралица Виктория“ се оправят?

— Да. Става въпрос за много популярна болница. Дори имаме пациент, който иска да се върне там, за да си оправи и второто коляно.

— Много добра препоръка — рече Дженифър. — Дали бих могла да се обадя в болницата, за да поговоря с баба си?

— Разбира се. — Жената продиктува номера.

— Колко е часът сега в Ню Делхи? — попита Дженифър.

— Момент да проверя. — Настъпи кратка пауза. — Тук е девет и петдесет и пет, което означава, че в Ню Делхи е двайсет и един часът и двайсет и пет минути. Там са с десет часа и половина напред.

— Дали ще е удобно да се обадя по това време?

— Не бих могла да ви кажа със сигурност — отвърна Мишел.

Дженифър й благодари. За миг се запита дали да не се обади на мобилния телефон на баба си, но се отказа. За разлика от нейния AT & T, Веризонът на възрастната жена едва ли имаше покритие в Индия. Тя позвъни в болница „Кралица Виктория“. Връзката се осъществи за секунди и след минута тя вече разговаряше на английски с някаква жена на другия край на света с приятен мелодичен глас и характерен индийски акцент.

Дженифър даде името на баба си и попита дали може да бъде свързана с нейната стая.

— Много съжалявам — отвърна операторът, — но след осем часа вечерта не можем да осъществяваме връзка със стаите на пациентите. Ако знаете вътрешния номер, можете да се свържете директно.

— Бихте ли ми го дали?

— Съжалявам, но не ми е позволено по очевидни причини. Иначе щях да ви свържа веднага.

— Разбирам — отвърна Дженифър. След това обаче реши, че нищо не пречи да попита. — А можете ли да ми кажете как се чувства тя?

— Разбира се. Списъкът с пациентите е при нас. Бихте ли повторили отново фамилията?

— Ернандес.

— Открих я — отвърна операторът. — Вашата близка се възстановява бързо, вече е преместена в стаята си и приема течности през устата.

— Чудесни новини — зарадва се Дженифър. — А има ли някой в болницата, който да отговаря за нейния случай?

— Естествено! Всичките ни чуждестранни пациенти разполагат с личен асистент. За вашата баба се грижи Кашмира Варини.

— Мога ли да оставя съобщение за нея?

— Да. Аз ли да й го предам, или предпочитате да го оставите на гласовата й поща? Мога да ви свържа.

— Гласовата поща ще свърши работа — отвърна Дженифър. Беше впечатлена. От краткия си контакт с индийската болница беше стигнала до извода, че е доста цивилизована и със сигурност беше оборудвана със съвременни комуникационни средства.

След като изслуша учтивото съобщение на Кашмира Варини, Дженифър остави името си и помоли да бъде редовно информирана за състоянието на баба си, както и в случай че се получат някакви проблеми или усложнения. Преди да прекъсне, тя бавно и отчетливо издиктува цифрите на телефонния си номер. Искаше да бъде сигурна, че нюйоркският й акцент няма да породи някакво объркване.

След това затвори телефона си, понечи да го прибере обратно в гардеробчето, но се спря. Замисли се за това колко малка е вероятността още една Мария Ернандес от Куинс да се е подложила на операция по същото време, когато баба й е в същата болница в Индия. Всъщност всичко изглеждаше като напълно изсмукано от пръстите и през главата й мина мисълта да се обади на CNN. Тя беше решителна и не се колебаеше да изказва мнението си, а според нея CNN си го заслужаваше заради това, че не бяха проверили историята, преди да я пуснат в ефир. Но след това надделя по-разумната, по-неемоционална страна. На кого би могла да се обади и какви бяха шансовете й да получи каквото и да било обезщетение? Изведнъж погледна часовника си. Видя, че часът е малко след осем и изтръпна. Беше закъсняла за първия ден от практиката си въпреки всички усилия, които беше положила, за да го избегне.