Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн примигна и извърна глава от шума. Стори му се, че долавя писъци от удоволствие.

Групата неподвижно изчака, докато шумът затихна и най-накрая спря. След ужасяващия рев тишината изглеждаше още по-оглушителна.

Уорн погледна Тери. Очите й бяха разширени и блуждаещи, устните — свити. Бялата й престилка сякаш искреше в полумрака.

— Ти май спомена, че имаш клаустрофобия?

Тя кимна.

— Подземия. Тунели. Дори не се качвам на подобни атракции.

— Тогава как издържаш тук?

— Тъмно е. Някой трябва да те държи за ръката.

Всички тръгнаха в колона по коридора.

Помещението представляваше четири дълги тесни коридора, които се пресичаха под прав ъгъл. При първия завой Пул спря и предпазливо надникна зад ъгъла.

В настъпилата тишина Пекъм кихна силно.

Пул бързо се върна обратно, погледна гневно техника и сложи неодобрително пръст на устните си.

Уорн усети, че се задъхва. Напомни си, че помещението е празно. Най-много да намерят някоя излишна метална кутия, пълна с командни табла и увиснали кабели — щяха да имат късмет, ако намереха дори това. И все пак напрежението сред групата нарастваше бързо и беше почти осезаемо. За част от него беше виновен Пул с обичайната си предпазливост и абсурдната си поза на военен. Друга част се дължеше на тишината — в мрака тя приличаше на невидимо присъствие, което враждебно ги наблюдава. А и внезапният рев на влакчето беше опънал нервите му до крайност. Каквато и да беше причината, групата, която последва Пул зад ъгъла в дебрите на електрониката, се движеше почти безшумно.

Разминаха се с робот чистач, който бавно се движеше покрай външната стена. Миниатюрната му вакуумна четка бавно се движеше по безбройните куплунга. Докато се промъкваше край него, Уорн си каза, че по-късно с Тери трябва да проверят програмата му.

На половината път по втората страна на квадрата далечното бръмчене се повтори — ново влакче се спускаше отгоре. Този път Уорн не изчака. Отдръпна се от вътрешната стена, притисна дясното ухо в рамото си и закри лявото с длан. Видя, че и Тери прави същото. Бръмченето премина в рев, стените се разтресоха и всичко отново се успокои. Групата продължи напред.

За по-малко от минута стигнаха следващия ъгъл. Пул отново се огледа._ Защо го прави_, помисли си Уорн — светлината беше толкова слаба, че нищо не се виждаше на повече от пет-шест метра разстояние. Той последва Пул зад ъгъла по третата страна на квадрата, треперейки. Беше доста студено. Само още един ъгъл, още един коридор и щяха да се върнат на изходната позиция. Може би тогава това безсмислено разузнаване щеше да приключи и щяха да се захванат да търсят рутера. Разбира се, ако…

Унесен в мислите си, Уорн се блъсна в гърба на Пул, който внезапно беше спрял. Бавно протегна дясната си ръка с дланта напред. Уорн чуваше тежкото дишане на Ралф Пекъм зад гърба си. Напрегна се да различи нещо сред непрогледния мрак.

Отпред сякаш имаше някакъв силует, неясен и разкривен, точно на границата на видимостта. Предпазливостта на Пул беше заразителна и Уорн почувства, че нервите му се опъват. Сега беше сигурен — това беше човек, клекнал над пода и надвесен над нещо.

Пул безшумно пристъпи напред, вдигнал предупредително ръка. Уорн го последва. Силуетът се очерта по-ясно — беше слаб мъж в син работен комбинезон, седнал на ниско столче и облегнат на някаква количка. На ушите му имаше слушалки и главата му беше полуизвърната в другата посока. Сякаш пишеше, взрян в малкия екран отпред.

Леката вибрация на ново влакче разтърси помещението.

Много бавно Пул направи знак на Уорн да се отдръпне назад. Бученето на влака се засили, стърженето на колелата по метала ясно се чуваше през звукоизолиращите стени.

Мъжът в края на коридора вдигна очи.

Пул моментално замръзна. Уорн видя, че мъжът оглежда мрачния коридор, съзря проблясъка на очите му, когато погледна точно към тях. След това отново започна да пише — отначало по-бавно, после по-бързо.

Пул пристъпи напред.

Мъжът в работния комбинезон все още гледаше към тях. Продължаваше да пише. После съвсем небрежно посегна към куфарчето с инструменти и бръкна в него. Ревът на минаващото влакче изпълни тясното пространство с почти физическо присъствие.

Пул направи нова крачка напред.

Внезапно с ужасяваща скорост мъжът скочи на крака, изпускайки клавиатурата на земята. Пул викаше нещо, но Уорн не можеше да го чуе заради шума. Мъжът се огледа за миг, сякаш търсеше нещо. После бръкна в джоба си и…