Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Радвам се да те видя — каза тя. — Харесва ли ти новата работа?

— В Карнеги-Мелън ме товарят повече, отколкото мога да поема — отвърна Тери с усмивка, от която цялото й лице засия. — Харесва ми. Андрю ме е затрупал с проучвания. — Уорн почувства как тя тайно стисна ръката му. — Ако наблизо имаше казина и търговска улица, щях да се чувствам на седмото небе.

— Е, не можеш да имаш всичко.

— Знам. Затова ще се задоволя с три пропуска за парка утре.

— Имаш ги.

Уорн внимателно наблюдаваше разговора, но между двете жени не се усещаше неловкост.

Сега Сара с усмивка се обърна към него.

— Трябваше да те наругая, задето помогна на Карнеги-Мелън да ни откраднат Тери.

— Винаги можеш да си я вземеш обратно.

— Ще го запомня — каза тя и ги изгледа внимателно. — Дайте ни време.

На асфалта пред входната сграда разпоредителите от паркинга вече действаха, насочвайки стотици коли в минута. Армади жълти трамваи се виеха между редиците и се връщаха пълни с усмихнати лица с тъмни очила. Сара ги изпрати до наетата кола, бъбрейки с Джорджия. Беше един от редките дни в Невада, когато времето е топло, но не горещо.

Докато вървяха, Уорн притегли Тери към себе си.

— Ти си програмирала Лейди Макбет да гони рибата, без да разбера, нали? Непослушно момиче. Щом се върнем в мотела, ще те напляскам.

— Само обещания. Пък и Уингнът би искал да е така.

Уорн се обърна към Сара.

— Слушай — каза той по-силно, — не разбрах какво стана с Пул.

— Преди няколко месеца получих картичка. Без име и обратен адрес, но с марка от Хуарес. Искаше да знае дали доживотният му пропуск е още в сила.

Уорн се засмя и поклати глава.

— По-добре седни отзад — каза Джорджия на Тери, когато наближиха колата. — Още не съм свършила.

— Какво? — попита Уорн.

— Убеждавам я утре да се качи с нас на „Машината за писъци“.

— В никакъв случай — веднага отвърна Тери.

— Трябва да дойдеш. Иначе няма да е забавно.

— Казах ти, не понасям увеселителни влакчета.

— Хайде!

Тери се поколеба и я стрелна с поглед.

— А ще ми върнеш ли онзи диск на Брубек, който ти дадох преди три месеца?

— Добре.

— И онзи на Арт Тейтъм.

Джорджия направи гримаса.

— Добре.

— Ще си помисля.

Сара се разсмя и отвори вратата на Джорджия. Изчака я да влезе, после се наведе и силно я прегърна.

— Довиждане, Джорджия.

— Сериозно ли говореше? — попита момичето. — За Атлантида?

— Разбира се. Отбий се в Обслужване. Баща ти ми знае вътрешния.

Сара заобиколи колата и се наведе към отворения прозорец на Уорн. Не беше гримирана и в ярката слънчева светлина очите й имаха цвят на нефрит.

— Успех с инсталацията — каза тя.

Той се протегна и я целуна по бузата.

— Ще се видим в парка.

Тя се усмихна, изправи се и кимна.

Докато излизаше от паркинга към шосето за Лас Вегас, Уорн я виждаше в огледалото, неподвижна като позлатена статуя пред фасадата в стил арт деко, вдигнала ръка за сбогом.

$id = 8174

$source = Моята библиотека

Американски национален герой, заселник, засаждал ябълки в Охайо. — Б.пр.

Обръщение на индианеца Тонто към самотния рейнджър от едноименния сериал — според една от версиите означава „верен приятел“. — Б.пр.

Остров в Южна Каролина, военна база. — Б.пр.

Името Джон Доу се използва от полицията за назоваване на неидентифицирани мъртъвци от мъжки пол. — Б.пр.

Redundant Arrays of Independent Disks — масиви от самостоятелни дискове или комбинация от няколко твърди диска, които се управляват така, че се подобрява скоростта на трансфера или сигурността на данните. — Б.пр.

Един от официалните езици на Филипините. — Б.пр.

Лари, Кърли и Мо — имената на герои от комедийния сериал „Тримата комици“. — Б.пр.

Сапунен сериал от 1964 г., известен със секс сцени. — Б.пр.

Пожари в Ню Йорк, Чикаго, Бостън и Бронкс, взели изключително много жертви. — Б.пр.

Колело на Ферис — атракция, която представлява високо, вертикално колело, което се върти около фиксирана стойка и има седалки, свободно прикрепени, така че остават изправени, докато се въртят. — Б.пр.

Увеселителни паркове в САЩ. — Б.пр.