Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Толкова ли е лошо?

— По-лошо. Но не се отразява зле на работата. През последното тримесечие посещаемостта е нараснала с 15 процента. Трети сме в страната.

В този разговор имаше нещо успокояващо, в приказките за числа и данни. Нещо у Сара се беше променило, нещо зад горчивата сладост на очите й, но той още не можеше да го определи.

Минаха покрай полукръг от фонтани, покрай входа за холограмните атракции и портала към Камелот. Служители и актьори кръжаха наоколо, излизаха от скритите врати или изчезваха през подвижни панели, съсредоточени върху последните минути от подготовката. По-нататък, близо до портала към Калисто, музикант в ярък гащеризон носеше нещо, което приличаше на футуристично чело.

— Ела — каза Сара, нарушавайки мълчанието, което заплашваше да стане неловко. — Искам да ти покажа нещо, което ще ти хареса.

Минаха покрай група казина и галерия „Въображение“, после Сара се запъти към отсрещната стена на Нексус и масивен шестоъгълен портал. Над него беше изписано Атлантида с букви, които сякаш прииждаха и се отдалечаваха като вода.

Когато се приближиха, група разпоредители се отдръпнаха встрани с усмивки и кимвания към Сара. Двамата минаха по широк коридор с нисък таван и излязоха на място, което заприлича на Уорн на тропически плаж. Очевидно тук се провеждаха огромни археологически разкопки; той с изненада се загледа в мрежите и бариерите, барометрите и компасите, грижливо обозначените почвени профили — всички белези за провеждане на професионални разкопки. В този ранен час мястото беше пусто.

— Какво е всичко това? — попита Уорн.

Сара го погледна с любопитство.

— Не видя ли идейните проекти?

— Само кратки описания. Бях зает с техническите характеристики.

— Това е копие на текущите разкопки в Акротирия. Истински археологически разкопки до последна подробност. Идеята е посетителите първо да минат през съвременните разкопки на Атлантида. Това е „декомпресията“. После порталът ще ги върне във времето, в златното време на града. Опитахме се да направим този преход възможно най-достоверен. Илюзията е пълна — отложихме отварянето с месец само за да направим няколко… усъвършенствания. — Тя го стрелна с поглед.

— Закъснението не беше по моя вина — отвърна Уорн.

— Не те обвинявам. Привършваме третата фаза от тестването и всички доклади са невероятно ентусиазирани. — Тя кимна. — А сега нека ти покажа самия свят. Ако още не си виждал цветните снимки, чака те приятна изненада.

В другия край на разкопките влязоха в един от няколкото големи цилиндрични вагона. Когато вратите се затвориха зад тях, за миг настъпи мрак. После страничните панели от двете страни на цилиндъра се разтвориха и той осъзна, че са заобиколени от вода. По пода и тавана танцуваха синьо-зелени отражения. Чу се бръмчене, после усетиха леко разтърсване и покрай стените на цилиндъра се събраха мехурчета, когато започнаха да се спускат надолу.

Уорн се обърна към Сара.

— В действителност не се движим, нали?

— Тихо. Разваляш илюзията.

Далеч долу върху това, което приличаше на дъно на океан, Уорн различи смътни форми, които постепенно приближаваха. Притисна лице до плексигласовия прозорец. Бяха кули и минарета на фантастичен град, чиито светлини примигваха като скъпоценни камъни, замъглени и обезформени от дълбоководните течения. Светлината отслабна и образът изчезна.

Цилиндърът леко се наклони и спря. Вратата в другия му край се отвори със свистене.

— Хайде — подкани го Сара с лека усмивка.

И Уорн пристъпи в рая.

Или поне така му се стори — ако някога се беше замислял как изглежда раят, щеше да си го представи точно така.

Стояха на просторен бисерносребрист кей. Пред краката им кротко се плискаше спокойно море и на Уорн му се прииска да натопи в ярката му синева четка и да рисува. Широки красиви алеи от същия материал се разпростираха в безброй посоки, извивайки се над водата към една или друга групи от сгради, кули и сребристи укрепления, които сякаш се простираха до безкрая. Екзотични палми и лехи с ярки цветя се виждаха между тях. Няколко дървени лодки се люлееха закотвени наблизо; носовете им бяха дълги и грациозни като лебедови шии. Тук-таме малки сребърни рибки подскачаха над водата и слънцето проблясваше върху люспите им. А над всичко се извисяваше куполът и ясното небе над него.

Сара безмълвно го поведе към близката мраморна пейка под клони на голяма палма.

Уорн седна, очарован от гледката, която ги заобикаляше. Духаше свеж ветрец, хладен и ободрителен, който сякаш носеше аромата на безкрайни обещания. Имаше чувството, че този вечен град е излязъл от вълните сякаш само заради него.