Линкольн Чайлд - Утопияленд

Поредица от образи проблесна през съзнанието му като в забързано представление на магически фенери: Норман Пепър на въздушното влакче, жестикулиращ енергично, невъзможно широката му усмивка, докато доволно потрива ръце. Сара с ококорени очи в залата с огледалата. Тери Бонифацио, хлипаща на рамото му в охранителния комплекс. Джорджия, замръзнала в „Метаморфози“ срещу магически порасналото си отражение. И по-късно в реанимацията на Медицинския център…

С едно движение Уорн пристъпи напред и допря запалката до фитила.

За миг пламъкът проблесна в бяло, после с изненадваща бързина хукна нагоре по фитила, проблясвайки и пращейки. В последния момент Уорн си спомни, че трябва да отмести поглед. Чу се странен шум, сякаш от освободен под водата сгъстен въздух. И тогава с гневно свистене снарядът изскочи от тръбата. Уорн погледна и го видя да прелита по коридора с бясна скорост като комета с огромна опашка от дим, която се мяташе от стена към стена, докато не се заби в тавана над бронираната кола.

За частица от секундата не се случи нищо. А после целият свят побеля.

Остатъкът от стартовия заряд избухна с ужасяващ трясък. Стотици златисти езици лумнаха по коридора, съскайки по стените и тавана, обвивайки бронираната кола в огнена прегръдка. Чу се залп от необичайни звуци, сякаш безброй гранати избухваха бързо една след друга. Бялата светлина се засенчи от странна корона от златист дим, всяваща страхопочитание и ужас. Уорн се наведе, когато огнените къдрици профучаха над главата му, все по-ярки и по-ярки, докато внезапно помръкнаха.

Когато ехото заглъхна, Уорн чу друг звук — далечен вой на аварийни сирени. Разкъсаната димна завеса започна да оредява и Уорн напрегна очи, за да види през нея.

Предният край на бронираната кола се беше извъртял от взрива и сега тя стоеше напряко на коридора. Уорн виждаше как колелата се въртят — шофьорът отчаяно се опитваше да я върне в курса.

Беше се прицелил твърде високо и зарядът беше избухнал над колата.

Уорн погледна през рамо. Пиротехникът Смайт лежеше на пода зад него, свит на кълбо, закрил с ръце главата си.

Наблизо беше коленичил Пекъм със застинало изражение на неверие.

Уорн отново погледна напред. Използваната тръба лежеше пред него и димеше. Уингнът все още стоеше на няколко метра по коридора, а фитилът на гърба му беше станал съвсем къс. Видя как главата му се завърта към него, сякаш въпросително. Колата все още маневрираше и моторът ревеше, докато шофьорът я придвижваше напред-назад. След миг щеше да изчезне по коридора.

Той погледна отново оставащите тръби. Онази, която беше използвал за подпора, беше отхвръкнала встрани от силата на взрива и зарядите лежаха разпръснати по пода. Нямаше да успее да изстреля нов фойерверк навреме. А дори да успееше, беше се оказало невъзможно да се прицели точно. Погледна напред към Уингнът. Ако имаше начин да го достигне и да промени програмата му. Но нямаше време. И така роботът си стоеше там, без да знае какво да прави, а експлозивът, с който искаха да взривят бронираната кола, щеше да избухне всеки момент…

От една амбразура на бронираната кола се показа дуло на пушка.

Уорн залегна. Може би имаше команда, която Уингнът щеше да изпълни. Не му я беше давал никога; всъщност тя беше противоположна на всичко, което го бяха учили. И все пак може би…

— Уингнът! — изкрещя той и посочи към бронираната кола. — Гони!

Роботът не помръдна.

— Гони! — отново извика Уорн. — Гони!

Уингнът все още се колебаеше, сякаш се опитваше да обработи непознатата команда. После тръгна напред, отначало бавно, но постепенно набра скорост. Уорн чакаше онемял. Фитилът искреше между валчестите задни колела на робота. С приближаването до колата Уингнът сякаш набираше не само скорост, но и решимост.

Уорн затвори очи и се обърна.

Проблесна ослепяваща светлина, която изгори очите му дори през затворените клепачи, а последвалият взрив сякаш разтърси Утопия до самите й основи. Уорн почувства как ударната вълна профуча над него. Въздъхна и се опита да се изправи. За миг мускулите му отказаха да се подчинят. После с усилие успя да се вдигне на ръце и колене.

Бронираната кола се беше преобърнала настрани, решетката на радиатора беше сплескана в една от стените на коридора. Горните колела мързеливо се въртяха, смачканите втулки обикаляха като пияни абитуриенти, страничните панели бяха почернели и димяха. Виждаше, че дебелата броня, която беше покривала вътрешността на колата, е разкъсана и разцепена, а на едно място — обелена като алуминиево фолио. Пръскачките в края на коридора бяха се включили и силни струи вода разцепваха кълбата барутни пари.