Линкольн Чайлд - Утопияленд

Тя беше прикрепена здраво за долната част на металната пътека, където детонаторни шнурове поемаха в няколко различни посоки. Пул се опита да коленичи, но нов пристъп на болка го запрати в прахта заедно с пушката. Той се изправи и си наложи да удържи на агонията само колкото да извади приемника и да дезактивира вътрешното устройство.

Пръстите му безполезно се плъзгаха по гладката повърхност. Огледа по-внимателно кутията. Това изобщо не беше приемник, а просто реле, разпределителен възел за фазовите кабели.

Пул примигна, вцепенен от изненада.

На няколко метра от него една стълба се издигаше над металната пътека. По-тънък кабел водеше нагоре от релето. Очите на Пул го проследиха по купола… И там подигравателно му се хилеше приемникът, който търсеше. Терористът го беше завързал за долната част на втората метална пътека, която обикаляше купола на около петнадесет метра над първата, за да осигури видимост за предавателя на Джон Доу.

Коленете на Пул омекнаха и той отново падна върху каменистата земя.

— Исусе! — промърмори. — О, не! Не, не, не!

Петнадесет метра в този миг за него бяха като хиляда. Нямаше начин да се изкачи. Затвори очи. Беше твърде късно: твърде късно да обезвреди приемника, твърде късно, за да се отдалечи на безопасно разстояние. Всъщност твърде късно за каквото и да е.

На шофьорското място в бронираната кола Кендимен беше притиснал слушалките до главата си. На лицето му се четеше объркване. След няколко мига той свали ръка и бавно поклати глава.

— Какво има? — попита Ърл Кроу, който седеше зад него.

— Не знам. Мога да се закълна, че чух някой да се смее.

Кроу размени погледи с Гадняра и Хакер Джак, после сви рамене презрително.

Седнал сам в задната част на товарното отделение, Джон Доу беше извадил една банкнота от безбройните пачки и правеше жерав оригами. Инфрачервеният предавател лежеше в готовност до него. Погледна часовника си.

— Водния бик още ли не се е обадил?

Кендимен поклати глава.

— Чакаме още шестдесет секунди.

Във вътрешността на бронираната кола зацари мълчание. Джон Доу довърши сгъването на жерава, внимателно го постави встрани и извади нова банкнота. Минутата изтече. Той погледна напред.

— Тръгваме — каза той. — Водния бик може да се върне пеша до Вегас.

Кендимен намести слушалките и микрофона и заговори:

— Утопия Център, тук Девет Ехо Браво. Проблемът разрешен. Повтарям, проблемът разрешен. Тръгваме веднага.

— Утопия Център потвърждавам — изпращя отговорът в слушалките. — Време беше. Съобщете, когато се включите в шосе 95. Край.

Кендимен посегна и включи ниско- и високочестотни полицейски скенери. После погледна едно табло отдясно и натисна жълт бутон с надпис „Товарен надзор“. Звукът на мотора стана по-висок, докато мощността на електричеството се засилваше. Отпусна ръчната спирачка и отново погледна назад.

— Тръгваме, господа — каза той.

Звукът на мотора се промени точно когато Уорн и Пекъм затичаха обратно към Смайт. Стана по-силен, по-звучен. Изсвистяха въздушни спирачки, чу се протестиращ вой. Отпускане на съединителя, придвижване на скоростния лост на друга предавка. Уорн и Пекъм си размениха бързи погледи.

За миг единствените звуци бяха ревът на мотора и шумното дишане на Пекъм.

— Наистина ли ще го направим? — попита видеотехникът.

— Не знам. Предполагам. — Уорн се обърна към Смайт. — Е, как да ги изстреляме?

Устните на Смайт се движеха, но думите не се чуваха. Уорн се приведе към него.

— Нямаме разрешение да използваме фойерверки. Нямаме противопожарни средства. Нямаме обучен персонал, нито монитори и наблюдатели. — Броеше нещо на пръсти — най-вероятно всички местни, щатски и федерални закони, които щяха да бъдат нарушени.

Целият коридор сякаш беше оживял под бученето на приближаващата кола. Всеки момент тя щеше да се появи в полезрението им.

— Смайт! Покажи ми как!

Пиротехникът го погледна стреснато.

— Махаш предпазителите от фитилите.

Уорн скъса перфорираните краища на фитилите, които висяха под тръбата.

— Палиш фитила със запалка. Стой на една ръка разстояние. Ще гръмне след половин секунда, затова трябва да се дръпнеш назад. Обърни се с гръб, защото блясъкът ще те заслепи…

— С какво палиш фитила…

— С пиротехническа запалка.

Смайт посочи купчина малки червени предмети. Уорн грабна един и го завъртя в ръка.

— Не е запалена — каза той глуповато.