Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Какви мерки смятате да вземете? — попита Пул.

— Единствените възможни. Ще оставим тялото където е и ще затворим барчето. Ще уведомим полицията. — Сара размени поглед с Алоко. — Веднага щом това стане възможно.

На вратата се почука. Алоко отвори и млада жена в бял блейзър влезе с огромна чаша чай, която подаде на Сара. Тя благодари, обърна се и я предложи на Смайт, който отказа с рязко кимване.

— Сигурно разбираш, че трябва да останеш тук — каза Алоко, обръщайки се към Уорн. — Или в болницата при дъщеря си, ако предпочиташ. Подсигурили сме тези две зони.

Уорн, който не спираше да мисли за Пепър, не го чу.

— Моля?

— Вече знаем, че те търсят. А сега разбрахме, че искат да те убият.

Страхът вцепеняваше крайниците му.

— Но защо? Защо мен? Това е нелепо.

— Напротив — обади се Тери и всички очи се обърнаха към нея. Тя леко поруменя, сякаш бе изненадана да чуе собствения си глас. После пое дъх и вирна брадичка. — Това доказва, че си прав. Имам предвид за Метанет и троянския кон.

— Не разбирам — каза Алоко.

— Доктор Уорн трябваше да пристигне другата седмица. Тези типове, които и да са, не са предполагали, че той ще е тук. И не биха се опитвали да го убият, ако не ги застрашава по някакъв начин.

— Има логика — каза Пул. Той беше отишъл до кафеварката и си наливаше кафе.

Алоко го погледна мрачно, после промърмори нещо под нос.

— Предполагам, че си права — бавно каза Уорн и се обърна към Сара, — не мога да остана тук. Трябва да направя нещо.

— Какво например? — саркастично попита Алоко. — Няколко обиколки? Или да отидеш на шоу?

— Мисля, че открих нещо. Нещо важно.

Сара не проговори, само го загледа очакващо.

Уорн продължи въпреки сухотата в устата си.

— Мисля, че открих порта, който използват тези типове.

— Порт? — попита Алоко. — За какво говориш?

— Ами порт. Мястото, където са се включили към мрежата на Утопия.

— Ти разбираш ли нещо? — обърна се Алоко към Сара.

— Откъде знаеш? — попита тя Уорн.

— Затова закъсняхме, Сара. Открих троянски кон в Метанет. Предава информация от терминала на Тери по вътрешната мрежа. Успях да възстановя част от адреса; не е много, но достатъчно за начало. С него отидохме в Мрежовата администрация, пуснахме търсачка за необичайна дейност — нали знаеш, насочване на пакети и всичко, което може да означава изтичане на информация… — Той млъкна. — Мога да ти обясня по-късно. Важното е, че открихме неоторизиран рутер, който е включен към порт в… — Той се обърна към Тери. — Как се казваше?

— В Концентратора.

— Може да е фалшива тревога или просто неправилно включено устройство. Но ако то е сложено от онези хора, длъжни сме да проверим какво прави.

— Чакай да видя дали разбрах — обади се Алоко. — Току-що ти казахме, че „онези хора“ се канят да те убият. Някой вече е бил убит вместо теб. А ти искаш да отидеш там и да ги подгониш?

— Никого няма да гоня. Просто ще проследя хардуера. — Уорн огледа всички поред, после отново се обърна към Сара. — Ти ме помоли за помощ, помниш ли? Не ме разбирай погрешно, умирам от страх. Всъщност толкова съм уплашен, че не мога просто да седя тук и нищо да не правя. Така поне ще бъда подвижна мишена.

— Този рутер или както му е там името — отново се намеси Алоко, — може ли да е направил номера с видеонаблюдението?

— Много вероятно.

Алоко погледна към Сара.

— Какво мислиш?

Нейните очи все още бяха приковани върху Уорн.

— Андрю, искам да ме изслушаш. Тези хора не се боят да убиват, за да постигнат своето. — Гласът й беше забележително спокоен и Уорн се зачуди как успява да се овладее при това ужасно напрежение. — Лично Джон Доу ми каза, че сме имали късмет при експлозията в Уотърдарк. Убили са невинен човек, защото са го мислели за теб. Разбираш ли какво ти казвам?

„Казваш, че Джорджия вече е изгубила един родител. Имаш нужда от помощта ми, но не би искала да ме пожертваш.“

Гласно той каза:

— Да.

— И?

— И щом някой трябва да направи това, защо да не съм аз.

Алоко дълбоко въздъхна.

— Исусе! Добре, ще ти пратя екип от охраната.

Уорн поклати глава.

— Не. По-добре изпрати да пазят дъщеря ми.

— Точно така — каза Пул, който още стоеше до кафеварката. — Охраната само ще привлича внимание. За тази работа е нужен малък екип.

— Искал ли съм ти мнението? — раздразнено го попита Алоко.

— Индивидите, с които имате работа, очевидно са добре подготвени — продължи Пул, сякаш не го беше чул. — Можем да приемем, че са и добре въоръжени. Щом видят екип от охраната в защитен строй около един цивилен… — той сви рамене и отпи от кафето — ще им трябва само граната с малък обсег. Аз бих избрал М433А1 — 45 грама А5 с обикновен детонатор. Хвърлям една сред групата и бум! Ще им се стъжни.