Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Какво очакваме да намерим вътре? — попита Пул.

— Превключватели за мрежата — отвърна Пекъм. Бяха стигнали до разклонение и той ги поведе по един по-тесен служебен коридор. — Конектори Т-1 и Т-3. Електрически табла. Много, много, много проводници. По принцип това е едно голямо и тясно помещение около долната част на трасето на „Машината за писъци“. Кутия около кутията. Никой не ходи там, освен техниците. Беше ми трудно да намеря човек, който има карта за достъп. — Той размаха пластмасовия правоъгълник, който висеше около врата му. — Освен това ми казаха, че било тъмно. Надявам се, че някой от вас има фенерче.

Очите на Пул огледаха Пекъм, после Уорн и накрая Тери.

— По дяволите! — промърмори той, после попита: — И какво по-точно търсим?

— Рутер — отвърна Тери. — Сива кутия, дълга тридесетина сантиметра и висока около десет. Незаконно свързана някъде. — Тя размаха купчина листове. — Донесла съм скицата на мрежата, така че горе-долу знам къде трябва да се намира. Щом влезем вътре, ще го открием.

— Там има поне сто рутера — обади се Пекъм. — Защо смяташ, че точно този е незаконно свързан?

— Направих вътрешна инспекция на мрежата ви — отговори Уорн. — Идентификацията му не пасва на останалите.

Сега беше ред на Пекъм да го погледне неразбиращо.

— Всяка част от мрежовия хардуер има идентификационна характеристика, която обявява при определена команда. Открих една, който не отговаря на стандартната конфигурация. Според схемите на Тери това е рутер в Концентратора.

— Ммм — изсумтя Пекъм с професионален скептицизъм.

Уорн го погледна и напрежението му се замени с несигурност. Може би водеше всички за зелен хайвер. Онова, което в лабораторията на Тери му се беше сторило гениално, сега изглеждаше глупаво. Сигурно щяха да се ровят цял час и да открият само някой зле функциониращ панел. Трябваше да се върнат в лабораторията и да се опитат да проследят и обезвредят препрограмираните роботи.

Коридорът завърши с малка врата, на която имаше червена табела с надпис: „Внимание! Високо напрежение! Само за упълномощени лица“.

— Ето го — каза Пекъм, изхлузи връвта през главата си и посегна да сложи пропуска в скенера.

Пул бързо сграбчи китката му.

— Не сме направили план.

— План ли? — изсумтя Пекъм. — Това е просто стая, пълна с кабели.

— Не ме интересува, дори да е благотворителен обяд на женското дружество. Да не планираш значи да се провалиш. — Пул посочи към заключената врата. — Слушайте квалифицирания специалист. Трябва да приемем, че има инфилтрация. Щом влезем, ще огледаме навсякъде. Ако е безопасно, ще потърсите този… рутер.

— По дяволите! — каза Пекъм. — Ако знаех, че ще си играя на „Ветерана Джо“, щях да си облека камуфлажните дрехи.

Пул го огледа от глава до пети.

— Може би щеше да е по-добре — каза той презрително.

Пекъм пъхна картата в четящото устройство.

Чу се изщракване и вратата се открехна. Пул им направи знак да изчакат и погледна назад. После, притиснат до рамката на вратата, я побутна с пръст. Уорн забеляза, че тя е извънредно дебела и звукоизолирана отвътре.

Бърз като змия, Пул провря глава в процепа. За миг остана неподвижен, после се промъкна и направи знак да го последват.

Вътре беше мрачно. Кабели и жици с различна дебелина, цвят и предназначение пълзяха по стените от двете страни на тесния коридор. Уорн имаше чувството, че се намира между стените на някаква къща на ужасите. Погледна нагоре, присвивайки очи в мрака, и се опита да различи тавана. Навсякъде примигваха малки лампички. На около шест метра надолу по коридора алуминиева стълба водеше до метална пътека, която обикаляше по външната стена. Вериги и превключватели бръмчаха и прищракваха в тъмнината като механични насекоми, а над всичко това се носеше нисък вибриращ звук.

Докато оглеждаше отрупаните с електроника стени, убеждението на Уорн, че са дошли напразно, рязко се засили. Това беше безплодно усилие, никога нямаше да намерят рутера в тази…

Ниският вибриращ звук внезапно се засили, премина в яростен вой и изпълни Концентратора с оглушително пищене, напомнящо вой на вещици. Сякаш самите стени се разлюляха.

— Ама че работа! — надвика Пул шума. — Какво е това?

— „Машината за писъци“ — извика в отговор Пекъм. Извади салфетка от джоба, издуха си носа и я прибра обратно. — Трасето й слиза под нивото на парка, от другата страна на това. — Той посочи с палец към близката стена. — Този център е като картонена кутия около най-ниската точка на атракцията. Затова всички тези жици са тук. За какво друго биха могли да използват това място?