Линкольн Чайлд - Утопияленд

Пул се завъртя и грубо бутна Уорн на пода. Докато падаше, Андрю видя как внезапна искра освети неясните очертания на коридора. Пул веднага се спусна към мъжа на зигзаг. Онзи насочи някакъв предмет и искрата отново просветна. Нещо профуча над ухо на Уорн и когато шумът от влакчето намаля, той чу ехото от стрелба. Инстинктивно се дръпна назад и опря рамене в острите ръбове на електрическите табла. Обърна се към Тери и притисна главата й надолу, за да я предпази.

Пул и мъжът в комбинезона бяха вплетени в отчаяна борба. Когато Уорн отново погледна, Пул вдигна юмрук с високо вдигнат лакът и удари два пъти мъжа в лицето. Той залитна, разтърсвайки глава. После внезапно се спусна напред и вдигна ръката с оръжието си. Пул рязко удари китката му с ръба на дланта си и пистолетът шумно изтрополи по пода. Мъжът отстъпи и зае стойка от някакво бойно изкуство, бързо се завъртя и ритна Пул в стомаха. Пул залитна назад, мъжът го последва и го ритна жестоко в главата. Пул се сви на земята, мъжът отскочи и бързо изчезна зад ъгъла.

Уорн продължаваше да гледа, плътно притиснал азиатката до гърдите си; не можеше да говори, ушите му звъняха. Схватката беше толкова кратка и неочаквана — беше продължила по-малко от десет секунди, но бе брутална и ужасяваща. Това беше професионален сблъсък, всеки от двамата действаше възможно най-бързо, за да обезвреди другия. Въпреки вида си на военен Пул изглеждаше кротък и дори малко смешен, но за по-малко от минута мнението на Уорн се беше променило напълно.

Пул беше изчезнал зад ъгъла след мъжа. Сега той се появи и ги повика с жест. Куфарчето с инструменти на непознатия ярко проблясваше, сякаш беше запалено отвътре. Струя дим се носеше над него.

Уорн бавно пусна Тери и се изправи; мускулите на краката му трепереха. Хвана я за ръка и заедно предпазливо тръгнаха по коридора, следвани от Пекъм.

Пул беше мушнал падналия пистолет в колана си.

— Спрете тук — каза той, когато стигнаха до ъгъла. После повика Пекъм отпред.

— Накъде води тази врата? — попита задъхано.

Надничайки зад ъгъла, Уорн видя малка врата на вътрешната стена на Концентратора. Вратата беше отворена навътре и препречваше гледката към коридора нататък. Вместо със скенер за карти, тя се заключваше със старомодно метално резе.

— Към релсите на „Машината за писъци“ — каза Пекъм. — Около нея е построен Концентраторът.

— Има ли начин да се излезе оттам?

— Не, освен ако не тръгнеш по релсите на влакчето. Но наклонът е много стръмен. Инспекторите по безопасността се връзват с въжета, когато минават по релсите.

Пул се поколеба. Острият дим от куфарчето се носеше към тях и щипеше очите на Уорн. После Пул посегна към най-близкия рафт с апаратура и с мърморене изтръгна перилото му.

— Искам да залостите вратата след мен — каза той, подавайки парчето метал на Пекъм. — Не я отваряйте, докато аз не извикам да го направите. Ако не се върна до пет минути, потърсете помощ. Заедно. Не се разделяйте. — Той извади пистолета от колана си, зареди го и решително закрачи в тунела.

Уорн автоматично го последва, после спря, когато кракът му ритна нещо тежко. Погледна надолу. Беше голям сак, почти невидим под ниския рафт. Сигурно беше на мъжа с комбинезона. От отворения цип се подаваше дуло на голяма пушка.

Долови зад себе си движение и се обърна. Беше Пекъм. И той беше видял сака. Двамата мълчаливо се вторачиха в оръжието.

— По-добре да го взема — колебливо рече Уорн.

Пекъм го погледна.

— Не, по-добре аз да го взема.

— Аз пръв го видях.

— Аз съм служител на Утопия.

— Но аз съм онзи, когото се опитват да убият…

— Ей!

Двамата мъже се обърнаха. Беше Пул.

— Не пипайте нищо. Просто залостете вратата зад мен.

Той отиде до отворената врата с вдигнат пистолет, после кимна, промъкна се предпазливо навън и изчезна.

Пул пристъпи напред в мрака и се отдръпна от бледия правоъгълник светлина, който падаше зад отворената врата. Колкото и да беше мрачен Концентраторът, кубът, ограден от него, беше още по-тъмен. Той се долепи до стената. Дишаше бавно и чакаше. Светлият правоъгълник намаля, после изчезна. Пул чу дрънчене на метал, когато оттатък провряха релсата през халките.

Пристъпи няколко крачки покрай стената с готов пистолет. Не вярваше мъжът с гащеризона да има друго оръжие, но нямаше да рискува. Годините обучение се възстановяваха. Вдишваше дълбоко и продължително на серии, докато оглеждаше мрачния периметър.