Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Ще поемеш ли отговорността за онова, което ще стане, ако го заловим? — попита Барксдейл.

— А ти ще поемеш ли отговорността за това, което ще стане, ако не го заловим?

Сара ги изгледа последователно. Поколеба се за миг, после се обърна към Алоко.

— Твоят човек не бива да се опитва да обезвреди Джон Доу, освен ако не е абсолютно сигурен, че ще успее. Ако нещо се обърка, ако стане нещо неочаквано — каквото и да е — ще ги изтеглиш. Дори ако не се намесват. Съгласен?

Алоко кимна енергично.

— Съгласен.

— Тогава да започваме. — Сара се обърна към Барксдейл, който я наблюдаваше с изражение, близко до ужаса. — Фред, ела за малко, ако обичаш.

Тя го дръпна встрани, към стената срещу опашката.

— Сара, не прави това — каза Барксдейл. Яркосините му очи я гледаха почти умолително.

— Решено е.

— Но ти не знаеш с какво си имаш работа, срещу какво си изправена. Първата ни отговорност е към посетителите. Те ни плащат не само за да ги забавляваме, но и за да бъдат в безопасност.

Думите на Барксдейл бяха ехо на собствените й мисли и това предизвика куп смесени чувства у Сара — раздразнение, нетърпение, несигурност — но тя ги отблъсна.

— Слушай, Фреди — каза тихичко тя, — помниш ли, когато вечеряхме заедно за първи път? В „При Андре“ във Вегас.

На издълженото красиво лице на Барксдейл се появи объркано изражение.

— Разбира се.

— Помниш ли какво вино пихме?

Той помисли малко.

— „Линч-Бейджис“ от шейсет и девета.

— Не, не, десертното вино.

Барксдейл кимна.

— „Шато д’Икем“.

— Точно така. Помниш ли, че аз изобщо не бях чувала дотогава, че съществуват десертни вина? Мислех, че всички сладки вина са едни и същи?

Барксдейл си позволи лека студена усмивка.

— Помниш ли, че ми обясни за Botrytis cinerera?

Барксдейл отново кимна.

— Благородна гъбичка. Атакува кожицата на грозда, обогатява захарите и прави най-хубавото сладко вино на света. Не можех да повярвам, когато ми каза, че съществува гъбичка, която винарите приемат на драго сърце. Накарах те да ми го обясниш два пъти. — Тя се приведе по-близо и докосна ревера му. — Фреди, сега в парка има зараза. Но в нея няма нищо благородно. Ако не направим нещо — ако се покажем уязвими, лесна мишена — кой може да ни гарантира, че това няма да се случи отново?

Барксдейл мълчеше, но челюстта му пулсираше.

Сара леко притисна безупречния му ревер, после се обърна и тръгна към Пеги Салазар и Алоко. След малко Барксдейл я последва.

Заедно приближиха стартовата площадка. Там точно настаняваха жена, която говореше испански, с двамата й близнаци.

Сара изчака, докато диспечерът изпрати кабинката.

— Пуснете две празни кабинки и ни предупредете кога идва третата — каза му тя.

Той кимна, лицето му беше странно променено от плексигласовия шлем.

Двете празни кабинки потънаха в мрака в края на рампата, а после се появи трета. Алоко се приведе, за да види номера й, после остави диска на пода.

— Пуснете я — каза Сара на служителя и кабинката тръгна. Тя я наблюдава, докато изчезна зад ъгъла. — Оставете празни и следващите две.

Зад нея опашката недоволно мърмореше. Сара се обърна към посетителите, усмихна им се и нареди на служителя да продължи да действа както обикновено.

„Галактическо пътешествие“ траеше малко над шест минути. Празните кабинки щяха да стигнат до Ракообразната мъглявина след четири.

Сара се отдалечи от площадката и се огледа. Някъде плачеше бебе и писъците му се извисяваха над обичайните разговори. От страничната врата се появи техник. Както беше практиката в тези зони, той носеше характерен костюм, само цветът на значката му показваше с какво се занимава. Сара изучаваше лицата на хората от опашката — възбудени, нетърпеливи, отегчени. Всичко изглеждаше напълно нормално. Работата си вървеше както обикновено.

Освен пратката и човекът, който я очакваше някъде насред обиколката.

— Да отидем на кулата — каза Алоко.

Но Сара чакаше, оглеждайки светлата чакалня. После се усети и му кимна.

Контролната кула на „Галактическо пътешествие“ беше тясна дори за оператора, а когато вътре се наблъскаха още трима, Сара усети, че не й достига въздух.

— Нямаме много време — каза Алоко. — Обиколката изцяло се контролира от компютър. Трябва да изключим електрическото захранване.

Той се наведе над диспечера.

— Наблюдавай движението. Когато кабинка 7470 стигне до Ракообразната мъглявина, спри.

Операторът сконфузено погледна първо Алоко, после Сара и обратното. Той си хапваше, четеше списание и очевидно не беше очаквал шефовете си.