Линкольн Чайлд - Утопияленд

Сара свали чашата и го погледна по-внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

— О, Барксдейл беше донякъде прав. Метанет е направила тези неща — променила е командите на роботите. Но сгреши. Защото Метанет не е предавала собствени инструкции на роботите. Някой друг го е направил.

Когато Сара премълча, той продължи:

— Ето как трябва да е станало. Вътрешен човек — да го наречем господин X — е написал програма, която кара роботите да правят саботажи. Включил я е към инструкциите на Метанет. На другата сутрин мрежата е изпращала обичайния трансфер. Само че заедно с обновяването на програмата определен робот е получавал и инструкциите на господин X. И точно този робот е правел поразии. Бил е съставян надлежно протокол за инцидентите. Но господин X се е погрижил на другата сутрин роботът да получи обичайните инструкции от мрежата. И е прикрил следите си, като е програмирал Метанет да не записва тези промени. Затова, когато екипът е проверявал провинилия се робот следобед на следващия ден, той се е оказвал нормален, жертва на някакъв тайнствен бъг.

Той погледна Тери.

— Добре ли се справям?

Тя вдигна палци.

— Единствения път, когато не е ставало така, е било в случая с роботите от Нотинг Хил. И това е станало, вещото те са били изключени веднага след инцидента. Прекъсната е била връзката с Метанет. Господин X не е имал възможност да възстанови нормалната им програма. — Той погледна Сара. — Защо не си изненадана от това, което ти казвам?

Тя мислеше трескаво.

— Да приемем в момента хипотезата ти за вярна. Но ти познаваш най-добре Метанет. Би ли могъл да потърсиш следи от хакването? Да откриеш кои роботи са били или в момента са засегнати.

— Може би, но ще отнеме известно време. Едно от нещата, които ме заинтригува, е липсата на… — Той млъкна. — Чакай малко, познавам това изражение. Ти знаеш нещо, нали? Криеш нещо.

Сара погледна към списъка на възможните саботьори. Името на Тереза Бонифацио беше там под номер 8.

— Сара, отговори ми. Какво става, по дяволите?

Умът й бързо преценяваше възможностите. В момента Уорн можеше много да й помогне да отвърне на удара, да порази на място онези негодници. Тя отново погледна списъка. Ако нареди на Тери да излезе, после Уорн щеше да й каже какво става. Освен това той едва ли би могъл да се справи сам навреме, щеше да му е нужна помощ.

Сара не одобряваше нетипичното за Утопия поведение на Тери, бунтовните й настроения, навика й да изказва мнението си, независимо дали са й го поискали. Но инстинктът й подсказваше, че Тери не би саботирала работата, която обичаше. А Сара винаги му се доверяваше.

— Тереза, затвори вратата — каза тя тихо.

Изчака, докато Тери се върна, и продължи:

— Това, което ще ви кажа, трябва да бъде пазено в най-строга тайна. Най-строга. Разбирате ли?

Двамата си размениха погледи, после кимнаха.

— Утопия е заложник.

Уорн се намръщи:

— Какво?

— В парка има терористи. Не знаем колко са. Помниш ли онзи мъж, който влезе в кабинета ми точно когато вие излизахте? Нарича себе си Джон Доу. Той е водачът им. Те са саботирали някои от роботите, вероятно точно по начина, по който предполагаш. Освен това твърдят, че са поставили експлозиви из различните светове. Може би заплахата е истинска, може би не е, но ние трябва да приемем, че не лъжат. Трябва да им дадем изходния код на Люпилнята, устройството за холографски образи, или…

Уорн беше пребледнял. Очите му се впиха в нейните.

— Или какво?

Сара не отговори.

За миг всичко замря. После Уорн скочи на крака.

— Господи, Сара, Джорджия е в парка!

— Ще им дадем кода след петнадесет минути. Обещаха ни, че в такъв случай никой няма да пострада. Дрю, ако можеш да разбереш чрез Метанет кои роботи са били препрограмирани, може би ще успеем…

Но той не я слушаше.

— Трябва да я намеря — каза.

— Дрю!

— Как, по дяволите, да я намеря? — изкрещя той и се опря на бюрото. — Трябва да има начин. Помогни ми, Сара.

Тя го погледна за миг, после отново хвърли поглед на часовника.

— Можем да я открием по значката — каза Тери.

Уорн рязко се обърна.

— По значката?

— Всеки гост получава уникален многоцветен стикер, който носи, докато е в парка. Ти също имаш. Прикрепен е към значката ти.

Уорн погледна стилизираната птичка на ревера си, после се обърна към Сара.

— Вярно ли е това?

Тя го погледна. Усещаше как възможността Уорн да им помогне намалява с всеки изминал миг. Въздъхна разочаровано, после се обърна към компютъра. Трябваше да се справи бързо.