Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Из целия парк има камери, които снимат посетителите и персонала — каза тя, докато натискаше клавишите. — Всяка вечер, след като паркът затвори, пускаме разпознавателни алгоритми, които свързват снимките с конкретния посетител на базата на значката му. Обработваме ги заедно с пропуските, които хората използват, за да си купят храна и сувенири. Специален софтуер ни позволява да проследим потока от посетители на атракциите и да правим статистика.

Докато Уорн я слушаше, напрежението му леко намаля.

— Големият брат събира информация — каза той. — Не се оплаквам. Хайде, нека да я намерим.

Сара подаде още команди.

— Първо ще намеря значката, която отговаря на името на Джорджия — каза тя.

Изчакаха малко.

— Така, ето я. Сега ще поискам хронологична серия от снимки от различните камери.

Този път чакането продължи повече.

— Защо става толкова бавно? — нетърпеливо попита Уорн.

— Дала съм специална задача, която изисква повече мощност. Обикновено правим това само вечер, когато компютрите не са заети с операциите из парка.

В този миг екранът просветна и се появи нов прозорец с кратък списък.

— Ето я — каза Сара.

Уорн и Тери застанаха зад нея и се втренчиха в екрана.

— Не разбирам съкращенията — каза Андрю.

— Тя е в Калисто. На четири минути от „Пръстените на Сатурн“.

Сара се обърна към него.

— Това е било преди пет минути.

Уорн я погледна за миг — в очите му се четеше тревога. После се обърна и хукна.

— Чакай! — извика Тери след него. — Идвам с теб. — И тя също изскочи от кабинета. Изненадан, Уингнът бързо се завъртя и се насочи към вратата.

— Уингнът, спри! — нареди Сара. — Остани при мен.

Роботът спря. После бавно се върна в кабинета сред глъчка от разочаровани бипкания.

Сара погледна отворената врата, после затвори очи и ги разтри с пръсти.

Компютърът издаде нисък алармен звук. Тя погледна към екрана.

Това беше странно. Някой друг използваше същата програма.

Тя се изправи и мушна радиостанцията на Джон Доу в джоба си. Нямаше повече време — веднага трябваше да отиде при обиколката „Галактическо пътешествие“.

Но остана още миг — от любопитство.

Погледна екрана. Освен при спешни случаи, никой нямаше право да използва тази програма, докато паркът работеше.

Сара отново седна. Сложи ръка върху мишката и премина през редица менюта, докато анонимното търсене не се появи на собствения й екран. И тогава се вцепени от изненада.

Който и да беше, той търсеше Андрю Уорн.

— Единствената атракция в Утопия, където няма охранителни камери — каза Боб Алоко на фона на разговорите по главната улица на Калисто. — Кажи ми, че това е съвпадение.

Стояха в зоната за почивка, с извити пейки и странни палми в саксии — малък оазис на относително спокойствие недалеч от входа към „Галактическо пътешествие“.

— Два и единадесет — каза Сара, поглеждайки часовника си. — Фред вече трябваше да е тук. — В този миг видя Барксдейл, който тичаше по булеварда, пробивайки си път между разхождащите се групи посетители.

Тя кимна на Пеги Салазар, управителката на „Галактическо пътешествие“, която стоеше наблизо.

— Готово ли е всичко?

Салазар кимна.

— Инструктирах служителя, който настанява посетителите. Беше малко изненадан. — Тя въпросително погледна Сара.

— Просто правим проверка, без предупреждение. Шефовете искат да знаят дали всички си вършат работата. Ако правим все едни и същи тренировки, ще ни станат навик.

Салазар кимна бавно, а Сара отново се огледа. Съзнанието, че Джон Доу се намира съвсем наблизо, изостряше сетивата й и ускоряваше пулса й. Усети как ръцете й се свиват в юмруци.

— Ела — каза тя на Алоко. — По-добре да влезем вътре.

Прекосиха булеварда, минаха през портала на „Галактическо пътешествие“ и влязоха в чакалнята. Застанаха далеч от опашката, без да се набиват на очи. Сара наблюдаваше как диспечерът на стартовата площадка настанява следващата група — жена с три малки деца — в чакащата кабинка, после пуска обезопасяващата преграда пред тях. Макар че не можеше да види лицето на служителя през шлема, знаеше, че едва ли му е приятно да работи пред очите на шефовете на отдела си и на целия парк.

Както при другите основни атракции, чакалнята на „Галактическо пътуване“ имаше две функции — освен че гостите чакаха тук, докато ги настанят, те виждаха изображения на онова, което им предстоеше. Преди доста време дизайнерите на Утопия бяха установили, че няма значение какви предупредителни знаци ще сложат около входовете към по-натоварващите атракции като „Полет към Луната“ и „Преследване в Нотинг Хил“. Родителите настояваха да вземат и малките си деца, а после се оплакваха горчиво колко са се уплашили.