Линкольн Чайлд - Утопияленд

Решиха да преобразят зоните, където се чакаше. „Хоризонтът на събитията“, една от най-тежките атракции, първа беше променена. В хармония с идеята на Калисто чакалнята изглеждаше като товарен док на космически кораб, който лети, изкривявайки пространството. Дизайнерите на Утопия внимателно го преустроиха, добавяйки оглушителен тътен, искрящи електрически кабели и под, който се разтърсваше заплашително под краката. След тази промяна малките деца често се бояха да влязат и караха родителите си да ги заведат на друго място. Ефектът от тази стратегия беше толкова плодотворен, че предупредителните знаци в Утопия можеха да бъдат премахнати окончателно.

Чакалнята на „Галактическо пътешествие“ беше много по-различна. Беше светла, весела, обзаведена като детска градина от бъдещето — началната точка за забавното пътуване на едно дете в космоса.

Погледът на Сара се задържа върху опашката. Някои от най-малките деца дремеха. Други лудуваха на място, уморени от чакането, но още по-нетърпеливи сега, когато бяха видели, че вече са близо до началото на пътешествието. Често бяха само с по един родител — възрастните, особено тези, които и преди бяха идвали тук, не горяха от желание да повторят обиколката.

Тя отново си спомни колко внимателно Алоко беше сложил семтекса върху масата за заседания. Притвори очи, налагайки си да прогони този образ от съзнанието си.

Барксдейл застана до тях. Кимна на Пеги Салазар, после бръкна в джоба си и извади плоска кутия за бижута. Мълчаливо я подаде на Сара.

— Какво е това? — попита Салазар.

— Част от тренировката — бързо отвърна Сара. — Пеги, ще ни извиниш ли за миг?

— Ясно. — Салазар ги погледна с любопитство, после тръгна към диспечера.

Сара погледна диска в кутията. Беше трудно да се повярва, че това тънко алуминиево кръгче съдържа най-ценното от притежанията на Утопия — характеристиките и софтуера на технологията на Люпилнята. Дискът беше обозначен за вътрешно ползване с думите „Собственост“ и „Секретно“, отпечатани под изображението на славей, заедно със заплашителни предупреждения какво би се случило на онзи, който го използва, без да има право, напечатани с по-дребен шрифт. Тя подаде кутията на Алоко.

— Да преговорим плана.

Алоко посочи към входа към атракцията.

— Както казах, този тип не е глупав. Избрал е „Галактическо пътешествие“, защото то е най-малко подсигурено. Но онова, което не знае, е, че точно при Ракообразната мъглявина — там, където ще спрат кабинките и ще вземе пратката — има шахта.

— Какво? — попита Барксдейл с изненада. — Шахта?

— Да, за поддръжката. Достатъчно голяма за един човек. Моят служител е вече на място. Ще види как Джон Доу взима пратката. После може да го проследи. Или — ако имаме късмет — да го обезвреди.

Сара се намръщи.

— Говорихме да проследим Джон Доу вън от парка, преди да предприемем някакви действия.

— Този тип е хитър. Спомни си какво стана в Кошера. Ако работи сам, ако получим сигнал, че това е просто уловка, ще можем да го хванем още тук.

Сара се замисли. Заплахите на Джон Доу не биваше да се приемат несериозно. Напротив, трябваше да бъдат много предпазливи. Главната й отговорност беше за безопасността на посетителите. И все пак идеята да се унищожи тази заплаха — да бъде неутрализирана веднага, вместо да се носи из парка като заблуден снаряд — беше много привлекателна. Гневът й не беше преминал, а сякаш набираше сила. Бузата й още гореше там, където я беше докоснал.

— Твърде опасно е — обади се Барксдейл с нетипична за обичайното му поведение страст.

— Моят човек е добър, бивш полицай като мен. Залавял е стотици престъпници. Има изрични заповеди да не се заема с Джон Доу, ако не е стопроцентово сигурен, че ще успее. Имам още един човек, скрит на края на обиколката. — Алоко дискретно посочи към цивилния охранител, който стоеше до стартовата площадка. — А Крис Грийн тук ще наблюдава от входа. Това са трима от най-добрите ми служители. Заедно ще го проследят. А ако Джон Доу може да бъде задържан, ще го неутрализират и ще го доведат в моя отдел.

Алоко кимна към охранителя на име Грийн. Мъжът му отвърна, после се плъзна през една полускрита врата до площадката. Никой от посетителите на опашката не му обърна внимание.

— Това е безотговорно! — протестира Барксдейл. — Не можем да рискуваме.

Сара отново погледна часовника си — имаше шестдесет секунди, за да реши.

— Вижте — каза Алоко, — отказахте да се свържем с полицията, така че трябва да направим нещо, докато все още можем. Приемете за момент, че цялата тази работа не е блъф. Кой знае какво друго може да са намислили? Кой знае какво друго ще поискат, какви заложници ще вземат? Знаем само едно — че Джон Доу е водачът им. Ако отрежем главата, тялото ще умре. Това е идеален шанс да го обезвредим без жертви.