Линкольн Чайлд - Утопияленд

Тялото на охранителя беше транспортирано дискретно до Медицинския център и заключено. Никой, дори лекарите, нямаше право да го доближава, докато не дойде полиция.

Върнаха се в Кошера да гледат видеозаписите от малкото охранителни камери, които наблюдаваха „Галактическо пътешествие“ — опитваха се да разберат какво се беше объркало.

— Добре, спри — каза Алоко на Ралф Пекъм.

Това бяха първите думи, произнесени от няколко минути. Току-що бяха прегледали на бързи обороти записа от камерата на стартовата площадка. Нищо необичайно. Нито следа от Джон Доу между родителите и децата.

— Какво друго имаме? — уморено попита Алоко.

Пекъм се консултира с таблицата.

— Само камерата в чакалнята — изсумтя той.

— Много добре. Пусни записа с двеста кадъра в секунда.

Пекъм въведе няколко команди, после завъртя един ключ на огромното табло. Сара гледаше как реки от туристи се стичат по екрана, преминават през бариерите и се качват на групи в кабинките, които се изстрелваха да ги посрещнат. Знаеше, че би трябвало да изпитва нещо точно сега — мъка, гняв, угризения — но се чувстваше просто вцепенена. Образът на Крис Грийн — незрящите очи, блестящото парче диск, което стърчеше от отворените му устни — не изчезваше от съзнанието й. Тя погледна към Фред Барксдейл, лицето му изглеждаше бледо под изкуствената светлина на Кошера и той я погледна за миг, после отново насочи очи към екрана. Изглеждаше покрусен.

— Всичко е наред — промърмори горчиво Алоко, който също гледаше видеозаписа. — Още един ден в рая.

Сара държеше запечатано пластмасово пликче, в което се намираха парчетата от диска, събрани по пода на кабинката. Очевидно са били счупени при жестока борба. Без да осъзнава какво прави, тя прехвърляше пликчето от ръка в ръка. Най-накрая го сложи в джоба си.

В лявата част на екрана нещо се раздвижи, когато група фигури застанаха до рампата.

— Намали на тридесет — каза Алоко.

Сега фигурите отляво се откроиха — Алоко, Пеги, самата тя. Сара си наложи да наблюдава онова, което се беше случило преди по-малко от час. Фред се появи в кадъра с кутията в ръка. Последва малката драма, докато двамата с Алоко убеждаваха Сара в правотата си. Тя взе решение — охранителят Крис Грийн влезе през задната вратичка. Сара се видя как дърпа Фред Барксдейл встрани, за да му обясни колко е разумно да нанесат неочакван удар на Джон Доу. Всъщност да обясни защо току-що беше обрекла един човек на смърт.

Оставиха диска, изпратиха празните кабинки и изчезнаха от поглед, насочвайки се към контролната кула.

— Спри го — каза Алоко на Пекъм. Мониторът побеля. — Това е. Проверихме и петте камери. Нищо.

В малката тъмна стаичка настъпи тишина.

Най-после Алоко се обади.

— Крис Грийн беше смел човек — каза той бавно. — Най-доброто, което можем да направим за него сега, е да се опитаме да разберем какво се е случило. — Той въздъхна и се обърна към Пекъм. — Ралф, пусни пак записа от последната камера. Момента, когато празните кабинки тръгват по обиколката.

Пекъм отново включи записа от чакалнята. Сара отново видя как Алоко оставя диска в празната кабинка. Тя се придвижи по жицата и изчезна в мрака на първия завой.

— Това е нелепо — промърмори Алоко повече на себе си, отколкото на другите. — Ракообразната мъглявина е доста навътре по обиколката. Джон Доу би трябвало да бъде там, за да вземе диска. Но Крис Грийн беше на изхода. Защо се е натъкнал на него?

Въпросът увисна във въздуха без отговор. Всички очи бяха вперени в екрана.

— Спри! — внезапно изрева Алоко. — Добре. Петнадесет в секунда. — Той посочи монитора. — Вижте това.

Сара видя как техникът, когото беше забелязала, излиза от страничния портал и бавно минава през чакалнята. Внезапно вцепенението, което я обвиваше като воал, изчезна.

Заради издутия шлем и задължителния космически скафандър не можеше да бъде сигурна. И все пак знаеше инстинктивно, че наблюдава Джон Доу.

По израженията край себе си разбра, че и другите са стигнали до същото заключение.

— По дяволите! — каза Алоко. — Цялата работа с деветдесетсекундното спиране е била заблуда. Джон Доу не е чакал на завоя при Ракообразната мъглявина. Канел се е да вземе диска от кабинката веднага щом започне обиколката, а после да си тръгне, преди още да спрем атракцията. Но вместо това е налетял на Крис Грийн.

— Искате ли да го проследя? — попита Пекъм.

— Не… всъщност да. Но в свободното си време. Няма съмнение, че е планирал и това. — Алоко погледна към Сара.