Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Да включа ли аварийната спирачка? — попита той.

— Не, не. Няма да изключваме цялата мощност. Просто спри обиколката за малко. Все едно някой е слязъл. Деветдесет секунди, ни повече, ни по-малко. После отново включи.

Той извади радиостанция от джоба си.

— 33 до Нападател, готов ли си? Много добре. Недей, повтарям, недей да атакуваш обекта, ако не си сто процента сигурен.

Той погледна Сара.

— Наредих на наблюдателите на входа и изхода да действат без радиовръзка.

За минута-две в кулата настъпи мълчание, докато всички наблюдаваха на екрана как белите номера на кабинките се движат по флуоресциращите извивки на трасето.

— Десет секунди — каза диспечерът.

Алоко отново взе радиостанцията.

— Нападател, прихващане след десет секунди. Бъди готов. — Този път той не прибра радиостанцията.

Сара наблюдаваше как обект номер 7470 продължава бавно да се движи по екрана. Осъзна, че е затаила дъх.

— Капан за идиоти — промърмори Барксдейл до нея. Гласът му беше напрегнат.

— Сега — каза диспечерът, наведе се и натисна бутон на контролното табло. Прозвуча сирена. Кабинките замряха на екрана — номерата им се оцветиха в червено и започнаха да примигват.

— Броя до деветдесет — промърмори операторът.

Сара гледаше кабинка 7470, вече неподвижна до надписа „Ракообразна мъглявина“. Някъде близо до контролната кула, по истинското трасе, хора се криеха в мрака, заобикалящ празната кабинка. Тя си пое дълбоко дъх. Каквото и да станеше, всичко щеше да приключи след по-малко от две минути.

— Нападател? — каза Алоко в радиостанцията. — Имаш ли нещо?

— Виждам го — изпращя глас. — Има някой в кабинката.

— Взима ли нещо от нея?

— Повтарям, седи в кабинката.

Алоко се обърна към диспечера.

— Сигурен ли си, че си спрял онази, за която ти казах?

— Абсолютно. — Диспечерът посочи екрана за доказателство.

— Нападател? Колко пътници има в кабинката?

— Май един.

— Прието. Приближи се и разгледай. Внимателно.

Сара докосна ръката на Алоко.

— Не. Може да е Джон Доу.

— И какво прави, по дяволите? Ще се вози ли?

— Чака за капан. Иска да види дали сме му подготвили нещо.

Алоко я погледна за миг, после отново вдигна радиостанцията.

— Нападател? Остани на място.

— Време е — каза диспечерът и натисна друг бутон. Номерата на кабинките на екрана спряха да примигват, побеляха и отново се задвижиха.

— Какво стана? — попита Сара.

Алоко погледна към мигащата диаграма на трасето.

— Мисля, че нашият човек е пипал и тук, както мониторите в Кошера. Накара ни да спрем кабинките на друго място. Не се съмнявам, че копелето вече е взело диска и е изчезнало. — Той вдигна радиостанцията. — Алфа, Омега, тук 33. Обектът може да е взел пратката. Заемете позиция. Съобщете, ако го видите, но не предприемайте нищо. Повтарям, не предприемайте нищо.

— Омега, разбрано — чу се глас.

Алоко свали радиостанцията.

— Дискът отдавна вече го няма — каза той с внезапна умора.

— Да проверим — отвърна Сара. — Трябва да сме сигурни.

Когато стигнаха до площадката за слизане, служителят помагаше на жената с близнаците. Сара чу как възрастният мъж се извини за забавянето.

— Внимавайте — каза Алоко на Сара и Барксдейл. — Не смятам, че Джон Доу е толкова глупав, че да излезе оттук. Но в момента нищо не може да ме изненада.

Първите две празни кабинки минаха пред тях и той се приближи към рампата.

Сара направи знак на Барксдейл и двамата последваха Алоко. „И без номера. Сега не е време за игрички.“ Изпитваше необичайно чувство — неудобство. Погледна през рамо. Освен жената с близнаците, в коридора към булеварда нямаше никого.

Когато се обърна отново, третата кабинка приближаваше към площадката. В нея седеше мъж и за миг Сара замръзна, решила, че е Джон Доу. Но той беше твърде набит и нисък. Беше приведен напред, сякаш спеше.

Внезапно Алоко се втурна към кабинката. Сара осъзна, че човекът вътре беше Крис Грийн, охранителят, който пазеше в предната част на обиколката.

Кабинката спря. Грийн се свлече напред.

Сара погледна вътре, обхваната от лоши опасения. До него се виждаше кутията за бижута, строшена на парчета. Наоколо лежаха части от диска.

— Крис? — Алоко сложи ръка на рамото на охранителя. Грийн се свлече надолу.

Алоко внимателно го изправи. Главата му увисна назад и Сара замръзна от ужас.

— Мили боже! — изстена Алоко.

Очите на Крис Грийн се взираха в тях — ококорени и невиждащи. Голямо парче от диска стърчеше от устата му. Тънка струйка кръв бавно се стичаше към брадата и по врата му, а после изчезваше под тъмната му риза.