Линкольн Чайлд - Утопияленд

Пое си дъх веднъж, после още веднъж.

Работникът откачи въжето, заобиколи металния ръб и стигна до следващото стъкло. Водния бик се приготви да стреля между два удара на сърцето си и дръпна спусъка точно когато мъжът се протягаше да закачи въжето за поредната преграда.

Главата му рязко трепна, сякаш някой го беше повикал по име. През мерника Водния бик видя как червено петно разцъфна върху белия гащеризон. Автоматично презареди, без да отмества поглед, готов за втори изстрел. Но не беше нужно — куршумът се беше разпръснал в тялото, унищожавайки жизненоважните органи. Мъжът вече падаше покрай тъмната част на купола надолу с главата.

Водния бик го проследи с бинокъла. Тялото спря в една плитка вдлъбнатина при основата на купола. Там то беше почти незабележимо. Едната ръка на мъжа беше отпусната встрани, сякаш беше задрямал. Водния бик го погледа минута-две и свали бинокъла. На фона на тъмния покрив на Калисто нямаше нищо тревожно. Всичко беше минало по плана. И сега той беше отново сам.

Пъхна пушката обратно в сака и отпи дълга глътка вода от манерката. После измъкна полицейски колт 45 и го прибра в кобура под рамото си. След това извади радиото, пълна раница, а накрая — два камуфлажни колана с огромни издути джобове. Приклекнал в дерето, Водния бик ги закопча около кръста си и отново се наведе към сака. Поколеба се за миг с ръка на ципа и погледна със съжаление към книжката.

После го дръпна, внимателно се измъкна от дерето и тръгна през скалите към купола.

Сара Воутрайт седеше зад бюрото си, стиснала портативния касетофон. Фред Варксдейл стоеше близо до нея. Мълчаха и слушаха спокойния приятен глас на Джон Доу.

— Внимавай, Сара — казваше той. — Точно в четиринайсет и петнайсет трябва да уведомиш диспечера на „Галактическо пътешествие“ да изпрати пет празни кабинки на обиколка. Ще оставиш пратката в средната. Когато кабините стигнат до Ракообразната мъглявина, нека операторът спре влакчето за деветдесет секунди. Деветдесет. После може да продължи. Във всяко друго отношение работата трябва да продължи както обикновено. Щом се убедя, че пратката съдържа необходимото, отново ще ти се обадя. Ако всичко мине по плана, сега разговаряме за последен път.

Настъпи кратка пауза и Сара чу скърцането на касетата.

— Сара, разбра ли всичко, което ти казах? Много е важно да го разбереш.

— Разбрах.

— Моля те, повтори го.

— В четиринайсет и петнайсет да пусна пет празни кабинки по „Галактическо пътешествие“. Дискът да е в средната. Когато стигнат до Ракообразната мъглявина, обиколката да спре за деветдесет секунди.

— Много добре. И не е нужно да ти напомням — без номера. Не е време за игрички. Целият изходен код в последния вариант. И без героизъм. Ясно?

— Да.

— Благодаря, Сара. А сега може би ще искаш да се погрижиш за изпълнението. Чака те натоварен половин час.

Сара изключи касетофона и се обърна, за да го остави до чашата си. В този момент я лъхна слабо ухание на одеколона на Барксдейл. И както винаги й напомни за туид и ловни коне. Обърна се към него. Барксдейл гледаше касетофона със странно, отнесено изражение.

— Ти направи ли каквото трябваше? — попита тя.

При звука от гласа й Барксдейл се опомни и кимна.

— Щом вкараме трите цифрови пароли, протоколите за сигурност ще ни пропуснат и ще можем да запишем едно-единствено декодирано копие на основните команди на защитен диск. После ще прехвърля файловете. Разбрах, че искаш дискът да не може да се копира.

— Разбира се.

— Добре тогава. Изчистването на умишлените грешки отнема известно време, но все пак едва ли повече от десет минути.

— Ами другият въпрос?

— Другият? О, да. — Сините му очи станаха загрижени. — Очевидно онзи, който стои зад това, познава много добре системите ни и има достъп да се придвижва където и когато си иска.

— Колко от хората ти биха могли да го направят?

Барксдейл бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист. Както винаги, движенията му бяха сдържани и грациозни.

— Да хакнат Метанет, да преодолеят алармените сензори, да препрограмират пропуски и да влязат в протоколите за сигурност на Люпилнята — осем души. С мен — девет. Ето списъка.

Сара бързо прочете имената.

— И колко от тях са в парка днес?

— Шестима. Знам къде са всички, с изключение на Тим Тиболд. Никой не го е виждал от сутринта.

— Моля те, дай копие на Боб Алоко. Помоли го да обяви Тиболд за издирване, но без да се вдига шум. Трябва да проверим и защитните компютърни логове. Но първо се заеми с диска. Емъри чака в Ню Йорк. Обади се, когато си готов да въведеш паролите.