Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Фреди — каза тя тихо, — искам да ми направиш списък на всички от Информационни технологии, които имат достъпа и уменията да направят подобно нещо. И кои от тях са на работа днес.

За миг той остана неподвижен, сякаш самата мисъл го беше вкаменила. После бавно кимна.

— Мисля, че трябва да го направиш веднага.

Той тръгна към вратата.

— Фред! Не казвай на никого. На никого.

Сара наблюдаваше как вратата се затваря зад него. После отмести поглед и се обърна към Алоко.

— Искам и от теб същото — каза тя. — Направи ми списък на служителите от охраната, които имат възможност или мотив. На всички, които са недоволни от работата или от шефа си. На онези, които имат проблеми с наркотици или с пари. Твоят техник Ралф Пекъм откри ли нещо?

— Още проверява видеозаписите.

Сара се замисли.

— Той не би могъл да предизвика онзи срив в Кошера, нали? Когато изгубихме Джон Доу.

— Не. Или поне не без необходимата подготовка.

— Каза, че преди това е работил в Системи. Имаш ли му доверие?

— Гарантирам лично за него. Той не би участвал в подобно нещо. Познавам го много добре.

Сара кимна.

— Чудесно, тогава нека продължава. — Тя отиде до скицата на парка на стената. — Цялата съм в слух, Боб. Ако имаш план как да се справим с това, без да изложим на риск парка и посетителите, искам да го чуя.

Прекъсна я тихо избръмчаване.

В първия миг Сара не можа да разбере откъде идва звукът. После прозрението я разтърси като ток и тя се зачуди как е могла да забрави дори за миг подобно нещо.

Бръкна в джоба си и извади малката радиостанция.

— Госпожице Боутрайт? — чу приятния глас на Джон Доу. — Сара?

Тя погледна към Алоко. Шефът на охраната извади от джоба си портативен касетофон и й го подаде.

— Сара? Чуваш ли ме?

— Да — отвърна тя, включи касетофона и го приближи до радиостанцията.

— Видя ли нашето шоу в един и трийсет?

— Не лично, но чух отзивите.

— Можем ли да свършим работата без повече неприятности?

— Казвай.

— Както искаш. Трябва да ти разкажа една малка история. Моля те, слушай внимателно. Не е дълга и ми се струва, че ще ти бъде много интересно.

— Мога ли да вляза в интернет през някой от тези терминали? — Джорджия беше изиграла и последното ниво от геймбоя и сега седеше мрачно на пода, кръстосала крака, и подхвърляше хартиена топчица на Уингнът, който й я носеше. — Може да си източа малко Дюк Елингтън.

На другия край на лабораторията Тери Бонифацио обилно мажеше с пастет от скариди парче жълто манго.

— Не става, хлапе.

Джорджия огледа демонстративно десетината свободни компютърни терминала. Тери видя изражението й и се усмихна.

— Това е затворена система без портал навън. Твърде голям риск е за сигурността. Но имам няколко пиратски записа на концерти на „Гънс енд Роузес“, ако те интересува.

— Не, благодаря.

Уорн, който се взираше в терминала на Метанет, мрачно я погледна.

— Мина през калифорнийския постпънк хардрок период миналия декември. — Очите му се спряха върху мангото. — Извинявай, но наистина изглежда отвратително.

— Имаш късмет. Понякога си нося динугуан за обяд.

— Страх ме е да попитам какво е това.

— Свинска глава, сърце и дроб в сос от свинска кръв. Освен това ям и балунан-балунан, което…

— Стига, стига.

От мястото си на пода Джорджия направи знак, сякаш всеки момент ще повърне. Тери се усмихна още по-широко.

Джорджия хвърли топката към далечния край на лабораторията. Роботът веднага се спусна натам и сензорите му бясно се завъртяха. Когато стигна до нея, главата му се наклони напред и големите хищни щипки се разтвориха. Той взе топчето в тях и се върна при Джорджия с поразителна скорост, после с изненадваща нежност го пусна върху дланта й.

— Браво, Уингнът! — изгука Джорджия.

Роботът възбудено излая и се завъртя.

— Виж, гони си опашката! — каза Тери. — Съвсем като истинско куче.

Джорджия пусна хартиеното топче на земята и се обърна към Уорн.

— Татко, не свършихте ли вече? Седим тук най-малко от час.

— Половин час, принцесо.

— Не ме наричай така. — Тя погледна часовника си. — Почти два е.

— Още мъничко. — Той се обърна към Тери и я повика с жест. — Нищо й няма на Метанет. Опитах се да проникна в нея по всеки възможен начин. Не ме допуска.

Тери привърши мангото и сви рамене, сякаш искаше да каже: Нали ти казах!

— Ти беше права. Всички промени на Метанет са положителни. — Уорн се обърна към терминала и започна да мести курсора по екрана. — Онова, което ме притеснява, са докладите за инцидентите. Проверих инструкциите на всички тези роботи и знаеш ли какво се оказа? Според логовете на Метанет тя не е променяла набора от команди на нито един от тях. Нищо не разбирам.