Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Уингнът, не гони! — каза той уморено и се обърна към Тери. — Да ти се намира друга мишка?

— Да. Винаги ли отмъква разни неща?

— Пристрасти се към гоненето на коли, роботи, на всичко, което се движи на колела. Не ме питай защо. Беше толкова страшно, че бях принуден да вкарам в хардуера му специална инструкция „не гони“. И пак не действа винаги.

Върхът на кариерата ми — помисли си той, докато гледаше мрачно към робота. Нищо чудно, че се беше превърнал в прашасала реликва.

Тери отиде за нова мишка. Извивките на тялото й караха дори обикновената бяла престилка да изглежда съблазнителна. Уорн погледна към Джорджия, която мрачно прелистваше някакво научно списание, после пак се загледа в екрана.

И отново го усети — чувството, че нещо не е наред.

И изведнъж осъзна какво. Беше толкова просто, толкова явно, че не беше му минало през ум.

— Тери — каза той, — ако Метанет е инструктирала определени роботи да саботират работата, защо не е регистрирала тези модификации? Прегледах всички логове и не открих нито една.

Тери поклати глава.

— Невъзможно.

— Има и още нещо. На срещата сутринта Барксдейл каза, че проблемите били временни. Един ден роботите се държали зле, а на другия — всичко било наред. — Уорн замълча. — Ако Метанет е инструктирала тези роботи за саботаж, кой ги е карал да се поправят?

Тери го погледна тревожно.

— Само Метанет би могла да го направи.

— Именно. Но никъде не е регистрирано нито едното, нито другото. — Уорн отмести докладите за инцидентите встрани. — На колко случая с неподходящо поведение си присъствала лично?

— Само на един. „Преследване в Нотинг Хил“.

— И как разбра какво е станало?

— Техниците видяха развинтените предпазители и аз открих неправилни инструкции в програмата.

— Какви?

— Да отвинтят болтовете, а не да ги завинтят.

Уорн примигна неволно. Само Тери имаше право на достъп до терминала на Метанет. Или тя умишлено беше програмирала така роботите, или Метанет беше променила командите им. Метанет беше предизвикала инцидентите. Той почувства, че отчаянието му се засилва.

— Татко — обади се Джорджия в тишината. — Хайде, моля те.

— Джорджия! — Уорн рязко се обърна, но пое дъх и преглътна раздразнението си. — Виж, съжалявам, трябва да довърша това. — Погледна към екрана и се замисли, после отново се обърна към нея. — Ще ти кажа какво ще направим. Ще те пусна да направиш няколко обиколки сама. Какво ще кажеш? Дай ми един час. Не, час и половина.

— Не искам да ходя сама — възпротиви се Джорджия. — Това не е никакво удоволствие!

— Това е единственият начин, миличка. Съжалявам. Само деветдесет минути. Ще се срещнем при… — Той извади картата от джоба си и я разгърна. — При гишето за туристически услуги в Нексус. В три и петнадесет. Заедно ще довършим Дървените тротоари. Става ли?

За миг Джорджия замълча, дъвчейки устната си. После кимна и се изправи.

— Благодаря за играта — каза тя на Тери. Сложи слушалките и раницата си и тръгна към вратата.

— Джорджия? — обади се Уорн.

Тя спря и се обърна.

— Без високи атракции и влакчета на ужаса, нали? Запази ги за мен.

Тя се намръщи.

— Обещаваш ли?

Момичето въздъхна.

— Да.

После излезе и затвори вратата зад себе си.

В лабораторията настъпи тишина. Уорн се усети, че не сваля поглед от вратата.

— Свястно хлапе — каза Тери. — Поне доколкото е възможно. — И се усмихна палаво.

Уорн погледна към нея.

— Не обичаш ли деца?

— Не е това. Просто никога не съм знаела какво да правя с тях. Особено когато и аз бях дете. — Тери сви рамене. — Нямах приятели на моята възраст. Всъщност никога не съм имала много приятели. Кой знае защо винаги съм се чувствала по-спокойно между възрастни.

— И с Джорджия е така. Понякога се тревожа от това. Откакто майка й умря, сякаш вдигна подвижния мост към себе си. Аз съм единственият човек, който чувства като наистина близък.

— Поне има любящ баща.

— Ти нямаше ли?

Тери завъртя очи към тавана.

— Не питай. Лошият магьосник от Изтока.

Уорн се протегна и отново погледна към терминала.

— Да се върнем на въпроса. Тук има някаква загадка, която не разбирам. — Той махна към купчината доклади за инциденти. — Само Метанет може да ги е причинила. Но защо си видяла промяна в програмата само при един случай? Какво му е било по-особеното?

Тери сведе очи.

— Имаше произшествие — каза тя.

За миг Уорн притвори очи.

— И затворихте атракцията — поде той. — Кога прегледахте двата робота от Нотинг Хил?