Линкольн Чайлд - Утопияленд

Никой не проговори. Сара се взираше в кръглата близалка над бялата пластмасова дръжка.

— Грозде — промърмори тя.

— Говорих със сценичните работници, които непрекъснато минават по пасажите. Никой нищо не е видял. Но по някакъв начин някой е успял да избегне всички сензори, да остави експлозива и да се измъкне.

— Боя се, че не разбирам — обади се Барксдейл.

— Аз разбирам. — Алоко бутна близалката до кутията. — Той просто ни показва, че може да убива. Да саботира безнаказано. Всъщност като си помисля сега за всички проблеми с роботите, струва ми се, че не са били дефект на системата. Мисля, че нашият приятел Джон Доу ни праща двойно съобщение. Че ни контролира и по хоризонталата, и по вертикалата.

Барксдейл гледаше ту Алоко, ту Сара.

— Боб иска да каже, че ни държат по два начина — каза предпазливо Сара. Изпитваше смесени чувства — изненада, загриженост, гняв — и не искаше нито едно от тях да й повлияе при решенията, които трябваше да вземе. — Препрограмирали са някои от роботите да създадат хаос в парка — да разхлабят спирачките на влакчетата, да засилят заряда на лазерите. Но освен това могат да ни вдигнат във въздуха и да се измъкнат.

— Какво ти беше казал Джон Доу? — попита Алоко. — Да не се съмняваш? Е, аз му вярвам. — Той отиде до бюрото и вдигна телефона на Сара.

— Какво правиш? — попита тя.

— Обявявам първо ниво на евакуация на парка — каза той, докато избираше номера. — После ще се обадя на щатската полиция. Приятелите ми от специалния отряд ще бъдат много заинтригувани. Трябват ни два, може би три екипа за специални операции, както и цивилни федерални агенти, обучени да разпръскват тълпата в опасни зони…

Барксдейл пристъпи напред и рязко затвори телефона. Постъпката му беше толкова нехарактерна и необичайно бърза, че Сара го погледна изненадано.

— Какво правиш, по дяволите?! — изрева Алоко.

— Аз трябва да ти задам този въпрос. Не си ли спомняш защо ни направиха тази демонстрация? За да ни предупредят да избягваме прибързани ходове.

Алоко го погледна яростно, после отново вдигна слушалката.

— Остави телефона — веднага каза Сара.

Той замръзна и се втренчи в нея. На лицето му беше изписано колебание. Но заповедническият тон на Сара не търпеше неподчинение и в крайна сметка шефът на охраната остави слушалката.

— Преди да направим онова, което ни предупредиха да не правим, трябва да научим повече за онова, пред което сме изправени — каза тя с малко по-мек глас.

Алоко не сваляше поглед от нея.

— Онова, пред което сме изправени? Ще ти обясня какво е. Гледах как посетителите напускат „Кулата на грифоните“ след шоуто. Бяха много доволни. Никой не беше разбрал, никой нямаше и най-малка представа, че е пострадал човек. — Той посочи експлозива. — Ако този семтекс беше избухнал, щеше да разруши вътрешната стена на кулата и да я стовари върху три хиляди души. Буквално щеше да разруши театъра. И знаеш ли какво щеше да стане? Това щеше да им доставя удоволствие до последния миг от живота им. Защото току-що са видели как друга кула се срутва в другия край на театъра. Срутването, което е част от шоуто.

Той започна бавно да обикаля масата, после отново приближи до бюрото на Сара.

— Колко души имаме днес тук — шейсет и шест хиляди? И никой от тях няма и минимален инстинкт за самосъхранение. Оставят го отвън на влизане. Нали затова си плащат. Виждат огън, чуват експлозия, чувстват, че вагонът на влакчето се отклонява от трасето, и какво правят? Смеят се още по-силно. Защото си мислят, че е част от представлението. Това превръща всеки от тях в лесна мишена.

Той се обърна към Барксдейл.

— Колко роботи работят в парка?

Барксдейл се замисли.

— Имаш предвид — свързани с Метанет? При преброяването миналия месец бяха осемдесет плюс-минус пет.

— Осемдесет и всеки от тях е потенциална бомба със закъснител. Дори да можем да изключим всички безпроблемно, нямаме време да ги издирваме. Но не са само роботите. Дадохме на този Джон Доу идеално поле за действие. — Той се наведе през бюрото. — Сложил е експлозив в „Кулата на грифоните“. Но по същия начин би могъл да саботира газопроводите за специалните ефекти. Или…

— Точно в това е въпросът! — каза Барксдейл. — Ти сам го каза. Не можем да проверим всичко. Всички козове са у тези негодници. Трябва да мислим за живота на посетителите. Точно в този момент евакуацията или викането на полиция не е решение.

— Извинявай, но това е единственото решение. Не сме подготвени да се защитаваме срещу подобни заплахи. — Алоко посочи пластичния експлозив. — Колкото до посетителите, мислиш ли, че хората, оставили това, ги е грижа дали ще са живи или мъртви?