Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Как е той?

— Лазерът е минал през двете му бузи — отвърна медикът. — Има кожни и тъканни увреждания, мускулни травми. Какво очаквате? Езикът му е обгорен и вероятно ще загуби два-три зъба. Когато се събуди, го чака ужасно главоболие. Но има късмет, че е останал жив. — Той вдигна поглед. — Ако лъчът го беше улучил пет сантиметра по-високо, нямаше да му трябва носилка, а пластмасов чувал.

Алоко изсумтя.

— Можем да го зашием в Медицинския център, но ще има нужда от пластични операции. Да се обадя ли в Лейк Мийд да пратят линейка?

Алоко се сети за Джон Доу.

— Не още. Стабилизирайте състоянието му тук. Ако има промяна, уведомете ме.

Лекарят даде сигнал на един санитар, който стоеше наблизо, и Алоко се отдалечи. Близо до кулисите асистент-режисьорката наблюдаваше как двама техници свалят нещо със стълба. Когато приближи, Алоко видя, че е робот. Приличаше на количка, върху която имаше дълга бяла тръба — лазерно устройство — с обектив в единия край и сноп свързващи жици, висящи от другия. Главата на лазерното устройство беше разцепена зигзагообразно и обърната назад, острите парчета метал бяха овъглени и пушеха.

Техниците предпазливо оставиха робота на сцената.

— Кой от вас отговаря за изправността на лазерите? — попита Алоко.

По-високият се обърна към него.

— Аз съм отговорникът за Камелот, сър.

— Ще ми кажеш ли какво се случи?

— Не знам, сър — преглътна мъчително техникът. Изглеждаше много уплашен. — Устройството има мощност едва тридесет вата, това е просто невъзможно…

— Спокойно, синко! — Алоко посочи робота. — Просто ми кажи какво се случи.

— Това е аргонов лазер с многостранно охлаждаща се глава. Използваме аргон, защото лъчът трябва да е син за светкавиците от заклинанието на архимага. Не можем да използваме стандартните светлинни контролери, защото няма точни инструкции, нали разбирате?

Алоко кимна съчувствено. Познаваше процедурата.

— Всеки път е трябвало да улучи рицаря. Но не сте можели да знаете къде точно ще стои той, когато се включи ефектът.

Мъжът кимна.

— Този робот си стоеше ей така. Преди го използваха за поддръжката, но вече не им трябваше. И тогава на някого му хрумна тази идея.

Страхът в очите на мъжа се засилваше. Предполагам кой е бил този някой , помисли си Алоко, но премълча.

— Както и да е, монтираха му аргоновия лазер и сложиха робота вдясно над сцената. — Той посочи мястото. — Онази жена от отдел Роботика… Тереза ли беше… Тя го препрограмира да следва инфрачервен лъч, насочен към шлема на рицаря. В определения момент той изстрелваше лазерния лъч по него.

— И откога се прави това?

— От няколко седмици след началото на шоуто. Вече почти три месеца по четири пъти на ден. Никога не е имало проблеми.

— Не е имало проблеми. — Алоко посочи към повредения корпус. — Какво го е накарало да се претовари така?

— Не съм виждал такова нещо, сър. Трябва да е било сто пъти по-силно от нормалното излъчване.

Алоко го погледна под око.

— Нали знаеш, че Комисията по охрана на труда ще разследва инцидента?

Отговорникът по безопасността на лазерите пребледня. За миг Алоко се зачуди дали няма да припадне.

— В ред ли е служебната ти карта? — попита той с успокоителен тон.

Мъжът отново кимна.

— Спазваме стриктно Z-136. — Това беше наръчникът от стандартни изисквания за безопасност при работа с лазерни устройства, валиден за промишлеността, изследователската дейност и правителството. — Всяка седмица сме правили проби, както се изисква. Рискови зони, поддръжка, съвместимост…

— Браво! Сега искам да свалиш това нещо долу и да видиш какво му е. Съобщи ми какво си открил.

Той погледна към асистент-режисьорката, която мълчаливо слушаше разговора им.

— Повече никакви лазери за архимага, поне в обозримото бъдеще — каза й. — Можеш ли да измислиш нещо за половин час?

— Като че ли имам избор. — Тя се обърна и последва техниците през мрачния тунел, който водеше към гримьорните.

Алоко я наблюдава, докато изчезна от погледа му, после откачи радиостанцията от колана си.

— Екип 97, тук 33.

— Слушам, сър.

— Виж данните за „Кулата на грифоните“. Някакви сигнали за нарушения през последното денонощие?

— Един момент. Не, сър. Само един лъч е прекъснат, иначе е чисто.

— Лъч ли? Къде?

Чу тракане на клавиатура.

— „Кула на грифоните“ 206. Запад, пасаж 4.

— По кое време е получен сигналът?

— Преди около пет минути, сър. Да изпратя ли някого да провери?