Линкольн Чайлд - Утопияленд

Асистент-режисьорката му даде знак.

— Хейгън, излизай!

Той си пое дълбоко дъх, стисна здраво меча, вдигна щита пред бронята си и тежко тръгна напред. Асистент-режисьорката вдигна палец в безмълвно пожелание за успех. Сценичен работник разтвори завесата — облаци дим и мирис на барут нахлуха зад кулисите. И после се озова на сцената.

Досега беше играл тази роля може би триста пъти. Но в този последен ден реши да я погледне с нови очи, за да запомни завинаги как изглежда, как мирише, какво е усещането да бъдеш на сцената в „Кулата на грифоните“.

Най-натрапчив беше шумът. Виковете на публиката, ревът на озверелите грифони на сцената, острият пукот на светкавиците, запращани от архимага, владееха пространството. Когато Хейгън излезе на светло и облаците мъгла се разпръснаха, откъм публиката се понесоха насърчителни викове.

Кулата на грифоните беше забележителен декор — огромна и правоъгълна, тя се издигаше на цели осем етажа и беше отворена към високия таван. Миришеше на влажен, плесенясал камък. Светлината от горящите факли и мангали, разположени високо в стените, трепкаше причудливо. Въздухът беше изпълнен с експлозии в ярки цветове. Над него архимагът отново се изсмя, докато — с помощта на екипа по ефекти зад кулисите — изстрелваше огнени кълба по ужасената кралица и принца регент. Едно от тях улучи далечната стена на кулата; голямо парче от мазилката й се откърти с трясък и полетя към публиката, като в последния момент беше отместено встрани от невидим механизъм. Последваха възторжени крясъци.

На сцената горкият Олмстед беше разкъсан от побеснял грифон точно навреме според сценария. Размахвайки меча Унищожител над главата си, Хейгън се впусна в атака. Един от грифоните се обърна към него с блеснали кървавочервени очи. Като внимаваше чудовището да е между него и публиката, Хейгън нанесе мощен удар с Унищожителя, който мина на милиметри от чудовището. Зад кулисите кукловодът натисна дистанционното, механичният звяр потрепери и падна, гърчейки се на земята, а от устата му излезе облак дим. Ефектът беше изключително реалистичен и публиката диво го аплодира.

Хейгън прекрачи трупа на убития си щитоносец и хукна към кралицата, посичайки втори грифон по пътя си. В бронята вече беше горещо. Пот се стичаше по челото му. В предната част на сцената имаше редица малки монитори, прикрити зад прожекторите, които даваха възможност на актьорите да се видят през очите на публиката. Хейгън се беше научил да ги следи внимателно. Макар че участието му траеше само две минути, лесно можеше да загуби ориентация сред дима и лазерните проблясъци.

Той пристъпи, застана пред кралицата и издигна щита си между нея и архимага.

— Измамник! — извика Хейгън. — В името на боговете, спри тази магия!

Магьосникът отново се изсмя зловещо и се подготви за ново заклинание. Светлините проблеснаха и сцената потрепери, когато нискочестотните високоговорители се включиха отново. Хейгън погледна към мониторите, за да види дали стои на точното място и леко се обърна към публиката. Когато Мимант направеше заклинанието си, лазерен лъч щеше да удари шлема на Хейгън, а после да се замята диво по сцената, предизвиквайки нови експлозии. Рицарят щеше да падне с разперени ръце — жертва на магическата сила на архимага. Ефектът беше блестящ и зрителите изпадаха в див възторг, затова Хейгън искаше да го изиграе брилянтно през последния си работен ден.

Прозвуча неистов вик, магьосникът вдигна ръце, син лъч излезе от протегнатите му пръсти. Хейгън не изпускаше от поглед монитора. Не можеше да се насити на тази гледка.

Само че този път нещо беше различно. Лъчът на магьосника не се отрази от шлема му, проблясвайки през мъглата и дима. Вместо това лазерът прониза шлема и проникна в главата на Хейгън, излезе от другата страна и продължи наляво по сцената в непрекъсната линия. На монитора изглеждаше сякаш блестяща кука за плетене беше пронизала челюстта му. Тълпата изрева одобрително.

Но Хейгън не я чу. Не изпита никаква болка, само силна горещина, която не изчезваше, и напрежение в главата, което се засилваше все повече и повече, докато едно по едно сетивата му не блокираха и той падна на сцената.

Мигове по-късно завесата падна под оглушителната канонада от фойерверки, които избухваха под покрива на кулата и оставяха изящни цветни следи във въздуха. Мощният екот отстъпи пред бурните аплодисменти на зрителите, които станаха на крака.