Линкольн Чайлд - Утопияленд

Тери изключи процесора и изображението изчезна.

— Но за какво използват те цялата тази технология? — внезапно каза тя. — За забавление. За да прожектират чудовища във влакчетата на ужасите и да плашат децата. Наистина ли мислиш, че Найтингейл би одобрил това? Мисля, че би го нарекъл недалновидно и…

Внезапно над главите им проехтя мощен тътен, сякаш десет вулкана избухваха едновременно. Джорджия изпищя и инстинктивно се притисна до баща си. Уорн се приведе и прикри главата й с ръце. Столът зад него падна с трясък на пода. Уингнът издаде едно уплашено чиръп и се скри в най-близкия тъмен ъгъл.

Мрачното изражение на Тери се разтвори в усмивка, когато Уорн бавно свали ръце.

— Какво, по дяволите… — започна той.

— Съжалявам, трябваше да ви предупредя. Намираме се точно под „Кулата на грифоните“ в Камелот. Шоуто в един и двайсет започва.

Уорн вдигна стола и погледна към тавана.

— Колко пъти на ден става това?

— Веднъж сутрин, два пъти следобед и веднъж вечер.

— И трябва да го търпиш четири пъти дневно?

Усмивката на Тери стана по-широка.

— По-добре е от предишната ми лаборатория. Тя беше под „Буря на Темза“ в Газените фенери и реката се просмукваше през тавана.

Уорн изчака, докато бръмченето в ушите му спре.

Джорджия нетърпеливо местеше поглед между тях.

— Е, свършихте ли? Имам предвид, колко време ще ви трябва, за да изключите Метанет или там каквото трябва да направите?

Уорн я погледна изненадан.

— Ти си знаела? — Той се обърна към Тери. — Ти ли й каза?

— Стига, татко, пишеше го на челото ти, когато излезе от срещата.

Уорн поклати глава и мрачно се почеса по врата. Отгоре прозвуча нова, по-тиха експлозия. Стори му се, че чува писъците на възбудената публика.

— Ако питате мен, цялата тази работа е много тъпа — добави Джорджия.

— Коя работа?

— Да изключвате мрежата. В нея няма бъгове, както твърди Сара.

Очите на Тери палаво проблеснаха.

— Защо си толкова сигурна?

Джорджия се изправи и я погледна в очите.

— Защото баща ми я е направил.

Уорн отмести поглед и преглътна сълзите си. Миг-два не се осмели да проговори. В лабораторията се възцари мълчание.

— Сара иска да им представим до довечера план за действие — най-накрая каза Уорн.

— Да, бюрократите на Емъри от Ню Йорк ни дават една седмица, за да изключим Метанет. В общи линии това означава да освободим стотина робота от контрола й. Фред иска да знае най-бързия и безопасен начин, по който може да стане.

Уорн се облегна на стола си и пое дълбоко дъх.

— Първо трябва да прекратиш предаването на информация от роботите към Метанет. — Той помисли за момент. — Сега всяка нощ Метанет анализира данните, които получава от отделните роботи, и търси начини да подобри ефективността им. Ако успее, задава нова програма на сутринта. Нали така?

— Да.

— Затова първо ще изключиш самообучаващата се подсистема, а после просто прекъсни връзката от роботите към Метанет. По този начин все още можеш да им даваш нови команди дистанционно, но Метанет няма да прави свои модификации.

Тери кимна.

— Звучи разумно.

— Най-трудното ще бъде да прекратиш работата на Метанет. Разбира се, първо ще трябва да моделираш процеса в контролирана среда. Останалото е лесно. Направи списък на роботите и функциите им и препоръки за основните им задачи и подзадачите.

— А ти какво ще правиш?

Уорн я погледна. Беше решил да прекара тук само няколко минути — да обмисли ситуацията, да даде кратки инструкции и да остави Тери сама да извърши лоботомията, но сега му дойде друга идея.

Хвърли бърз поглед към Джорджия, която си играеше с холографския процесор. Няма никакви бъгове , беше казала тя. Баща ми я е направил.

— Тери, трябва да те попитам нещо. Като администратор правила ли си нещо с Метанет, което може да е причина за тези проблеми?

Кафявите й очи се разшириха и в тях проблесна възмущение.

— Нищо. Тя е автономна система. Просто записвах модификациите.

— Значи си наблюдавала промените, които Метанет е направила с функциите на роботите?

— Повечето бяха съвсем дребни. Рационализиране на дейността и усъвършенстване на командните системи. Тя се справя отлично сама.

Уорн се замисли, докато разтриваше наранената си китка — още го болеше от хватката на Засечка.

— Какво си намислил? — попита Тери намръщено.

Защото баща ми я е направил…

Освен Джорджия, Метанет беше единственото, което му беше останало. Тя беше доказателството за верността на теориите му, което му беше необходимо, ако искаше да се върне към академичната си кариера или да се занимава с изследователска дейност. Проклет да бъде, ако се откаже от нея без бой.