Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Исусе! — Уорн замълча за миг. — Какъв потенциал!

— Невероятен! Но тези патенти още не са лицензирани. Държат ги за себе си, за да ги направят търговска марка на Утопия. Върху тях се работи още от отварянето на парка. Първата атракция, в която използваха холограма, беше Джак Изкормвача в Газените фенери.

— Не знам нищо за нея.

— Отначало това беше само проба. Публиката влиза в театъра, за да гледа някакво викторианско представление, но изведнъж някой извиква, че бобитата преследват Изкормвача и са го приклещили навън. После някой друг се обажда, че Джак е влязъл в залата. И тогава светлините угасват.

— Звучи впечатляващо.

— Ужасяващо е по-точната дума. Съвършено реалистична холограма на Изкормвача, който тича през театъра и изскача зад стола ти с вдигнат окървавен нож. Хората пищят. — Тя сви рамене. — Вдигна се голям шум. Шефовете наостриха уши и осъзнаха какъв потенциал има в холограмите. Така че решиха да ги вкарат и в „Хоризонт на събитията“, който още беше в процес на подготовка.

— Това е влакчето в Калисто, нали? Видях го на картата.

— Това е ново поколение влакчета. Пълна тъмнина. Редица седалки, прикрепени към платформа, които компютърно се синхронизират да се накланят вляво, вдясно, надолу и нагоре, докато край теб се появяват съответните холограми. И не гледаш плосък екран, а триизмерни комети и метеори, които минават на косъм от лицето ти. Всъщност ти си в холограмата.

Уорн поклати глава учудено.

— После на някого му хрумна блестящата идея да свърже технологиите. Виждал ли си галериите „Въображение“ в Калисто и Нексус?

— Не.

— Това е студио, където ти правят холограмен портрет — сам или с някой от героите, дори със самия Найтингейл. И познай какво става. Не могат да смогнат. Ако си счетоводител на Утопияленд и гледаш как парите се вливат в казината и бащите се бият за привилегията да дадат сто долара за холограмен портрет на детето си, а после погледнеш Тери Бонифацио и нейната роботика, чий бюджет ще отрежеш, когато планираш следващото тримесечие?

Въпросът увисна във въздуха без отговор.

— Но това е само началото. — Тя се изправи. — Ей, Джорджия, би ли дошла тук за малко? Искам да ти покажа нещо. — Тери изчака момичето да се приближи с играта в ръка. После се обърна към малкия предмет, който Уорн беше взел за робот: черен цилиндър на колела, висок не повече от метър. — Сега работят върху това.

Тя се наведе и натисна няколко бутона. Във въздуха нещо проблесна и внезапно едно малко слонче се появи съвсем близо до Уорн.

Той инстинктивно отскочи назад и едва не бутна Джорджия от изненада. Изображението беше съвършено до най-малките подробности. Малко черно око, потънало в гънки сива кожа, блестеше и сякаш внимателно го наблюдаваше. Виждаха се тънките косми над горната устна. Беше холограма, но далеч по-реалистична от изображението на Найтингейл, което беше видял тази сутрин.

— Мили боже! — прошепна Уорн.

— Грандиозно! — стаила дъх, изрече Джорджия.

Слончето изчезна, когато Тери натисна друг бутон върху цилиндъра.

— Портативен холографен процесор — каза тя. — Все още го усъвършенстват. Успях да се сдобия с този стар прототип само защото те смятат да използват чипове от паметта на изключените ми роботи. Ще използват тези холограми за магическите представления на Найтингейл, които ще се поставят във всички светове догодина. — Тя посочи с палец корпуса. — Това слонче беше последната холограма в паметта. Процесорът е лесен за използване. Ето, вижте.

Нагласи малкия обектив върху цилиндъра и натисна бутон с надпис „Образец“. После отстъпи няколко крачки, застана пред процесора и притисна глава с ръце, имитирайки тримата комици. Чуха се серия предупредителни бипкания, после нещо избръмча. Тери отново се приближи и натисна друг бутон, под който пишеше „Дисплей“. Мигновено втора Тери Бонифацио застана до нея в позата, която беше заела преди няколко секунди.

— Засега прави само статични снимки — каза Тери, — но са изумително реалистични. — Тя погледна замръзналото си изображение и имитира Кърли: — Здрасти, Мо 7!

— Може ли да направиш една и на мен? — попита Джорджия.

— Разбира се. — Тери ги подкани да се приближат и показа на Уорн как да работи с устройството. След секунди две Джорджии стояха една до друга.

— Наистина ли в лицето съм толкова дебела? — попита Джорджия, критично изучавайки холограмата.

Уорн неволно поклати глава в нямо възхищение.