Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Някои от тези игри имат забележителен изкуствен интелект — каза тя. — Понякога преглеждам инструкциите им и търся нещо, което можем да използваме. Докато работех с тази, открих дузина тайни нива, които авторите не са предоставили на играчите.

— Майсторските нива? — каза Джорджия с разширени очи. — Четох за тях в Мрежата. Мислех, че това са простотии.

— Джорджия! — каза ядосано Уорн.

— Е, не са простотии. — Тереза й подаде играта. — Ето, действай. Само не вади никоя от щипките или ще трябва наново да ги свързвам. Можеш да седнеш на онази маса там. Просто бутни всичко на земята.

Уорн погледна как Джорджия се отдалечава, приведена и вече погълната от играта. Значи Тереза прекарваше свободното си време, като проникваше в компютърните игри. Може би ако вместо това беше обръщала повече внимание на Метанет, той нямаше да е сега тук.

Обърна се и видя, че тя го гледа.

— Е? — попита го след миг. — Откъде искаш да започнем? — После отново се усмихна.

Уорн не й отвърна веднага и изражението й стана несигурно.

— Ти ми кажи — каза той. — Това е твой терен.

Усмивката на Тереза изчезна.

— Слушай, Андрю — каза тя по-тихо, — знам как се чувстваш. И наистина съжалявам за…

— Убеден съм — прекъсна я грубо Уорн. — Запази го за доклада. Доведи екипа си и ще ви помогна да започнете. Но после си тръгваме. Сама си оправяй кашите.

Думите му увиснаха във въздуха за един миг на неловко мълчание. После Тереза се обърна.

— Ще взема докладите за инцидентите — каза тя през рамо.

Отиде до вратата, отвори я и излезе, без да си дава труд да я затваря зад себе си.

Уорн затвори очи и бавно издиша. За миг лабораторията остана съвсем тиха, като изключим звуците от геймбоя.

— Татко? — обади се Джорджия.

Уорн я погледна — беше приведена над играта и не помисляше да вдигне очи.

— Да?

— Защо се държиш толкова гадно с нея точно сега?

— Гадно ли? — повтори Уорн изненадан.

Нямаше представа, че Джорджия е чула нещо. Обикновено тя не обръщаше внимание на служебните му разговори. Тогава си спомни, че го беше попитала дали Тереза е японка. Джорджия я харесва , осъзна той с изненада.

Тереза отново се появи с куп листове в ръка. Затвори вратата и бързо тръгна към него, свила глава между раменете си. Устните й бяха здраво стиснати. Изглеждаше бясна.

— Терминалът за контрол на Метанет е там — каза тя, без да го поглежда, и отиде до едно бюро в отсрещния ъгъл на стаята.

Уорн я последва. Два дървени стола, единият от които бе отрупан с разпечатки, стояха пред голям компютърен монитор. Тереза взе стола и с яростно движение изтърси хартиите на пода. Седна и се приближи до терминала. Уорн седна на другия стол. Тереза се приведе напред, черните й очи блестяха. После със свит пръст подкани Уорн да доближи глава.

— Е, доктор Уорн — каза тя тихо, — очевидно имате… — как да се изразя научно… — голям влагалец в задника. И аз знам от кой вид е.

— Тогава опиши ми го — отвърна Уорн също така тихо.

— Мислиш си, че аз съм виновна за това.

— А не е ли така? Ти или някой от екипа ти.

— Екипът ми? — каза Тереза подигравателно.

— С теб работим заедно почти година. Наистина беше по телефона, но си мислех, че взаимоотношенията ни са добри. Че сме приятели. Знаеш, че Метанет не може да прави такива неща. Обзалагам се, че дори не си се борила за нея. Та ти дори не ме предупреди! Остави ме да дойда тук като идиот със свалени гащи.

— Моят екип! — повтори Тереза, сякаш все още не можеше да повярва на чутото. Облегна се назад. — Господи, та ти си умен човек, мислех, че вече си разбрал!

— Какво да разбера?

— С кого друг си разговарял за Метанет, освен с мен?

Уорн се замисли за миг.

— Имаше един помощник-лаборант Клей…

— Барнет? Клей работи от пет месеца във Видеотехнологии. — Тя се приведе по-близо. — Нямам никакъв шибан екип, Андрю. Сама съм.

— Какво? — изуми се Хорн. — Ти си единственият човек, който се занимава с роботите?

— Е, има екип техници, който върши черната работа — смяна на сервомеханизмите, диагностика. Но аз съм единственият специалист.

Настъпи кратко мълчание. Уорн се бореше с новата изненада.

— Колкото до предупреждението, беше ми забранено да казвам каквото и да било на когото и да било. Особено на теб.

— Татко? — чу се гласът на Джорджия от другия край на лабораторията. — За какво говорите? Защо шепнете?

— За нищо, миличка — каза Уорн и се изправи. — Просто… работим тук върху един проблем, това е всичко.