Линкольн Чайлд - Утопияленд

Тя се обърна и улови погледа на Барксдейл. Дори на слабата светлина лицето му изглеждаше леко пребледняло.

— Какво става? — попита той. — Терористи? Фанатици? Някаква отцепническа група лунатици?

— Няма време за размишления — отвърна Алоко. — Имаме техника. Да открием този тип. — Той вдигна слушалката на телефона и избра някакъв номер. — Ралф? Обажда се Боб Алоко. В Кошера съм. Би ли дошъл при мен? — Затвори телефона. — Ралф Пекъм е моят най-добър видеотехник — обясни той. — Преди това е работил в Системи и познава цялата инфраструктура като петте си пръста.

— Дискретен ли е? — попита Сара.

Алоко кимна.

— По кое време излезе този Джон Доу от кабинета ти?

Сара се замисли за миг.

— Около един и десет.

— Добре. — Алоко се обърна към компютъра и мина през няколко менюта. — Да открием следите му.

На вратата тихо се почука и Сара отиде да отвори. На прага, осветен от призрачната светлина на безбройните монитори в Кошера, стоеше нисък слабичък младеж. Имаше гребен от червена коса и лунички по носа и скулите. Едва ли беше на повече от двадесет години. Златната значка върху старомодното му спортно сако показваше, че е специалист по електроника.

— Ралф — каза Алоко, — сядай.

Младежът хвърли поглед към Сара, после седна пред компютъра, шумно подсмърчайки.

— Имаме малка задача за теб, но трябва да си остане в тази стая.

Пекъм кимна мълчаливо и големите му очи още веднъж проблеснаха към Сара. Очевидно се притесняваше да стои толкова близо до шефа на Утопия.

— Помниш ли учебните проследявания, които правихме? Е, това не е учение. Един мъж е излязъл от кабинета на госпожица Боутрайт преди около осем минути. Да го проследим. — Алоко посочи нещо на екрана. — Намерих списъка на камерите по този коридор. Започни с Б-2023.

Пекъм се обърна към компютъра и въведе серия команди. На единия от мониторите се появи изображение — вратата на кабинета на Сара, снимана от монтирана на тавана камера до другата стена. В долната част на екрана се отчиташе часът, когато е била направена снимката. Докато връщаха филма, изтекоха стотици секунди, почти невъзможни за разчитане. До тях имаше дълги поредици цифри.

— Черно-бял? — учудено попита Сара.

— Всички камери в зоните за персонала са черно-бели. Само в зоните с посетители са цветни. Говорихме за това миналия месец, когато най-после беше инсталирана новата система. Не си ли слушала?

— Очевидно недостатъчно внимателно. Информирай ме.

Алоко махна с ръка към монитора.

— Сега видеофилмът е в напълно дигитална среда. Няма подобен аналог. Това означава, че сигналът не може да се влоши, има безкрайни възможности за запаметяване и теоретично безкрайно може да се разлага. Всичко се разлага на универсален таймкод със скорост… Колко беше, Ралф?

— Тридесет — каза Пекъм дрезгаво.

— Тридесет кадъра в секунда. Можем да синхронизираме две или три ленти от което и да е място в парка. И можем да го правим до безкрайност.

Сара кимна.

— Значи записвате всичко?

— Донякъде, защото размерът на… Ралф, каква беше конфигурацията?

— Всеки монитор е свързан посредством оптичноканален RAID 5масив, който може да се разширява до четири терабайта. — Пекъм шумно кихна.

— Май те е хванала сенна хрема — каза Алоко.

— Преди два часа ходих в медицинския за антихистамин — отвърна Пекъм. — Единственият ефект беше, че ми се доспа.

— Точно сега ни трябваш буден. — Сара отново се обърна към Алоко. — Ако разбирам добре, можем да потърсим из заснетия материал, така ли? Да видим дали този Джон Доу е идвал и преди? И може би какво точно е направил.

Алоко почеса брадичката си.

— Теоретично да, но точно се канех да кажа, че филмите в реално време заемат много памет. Много памет. Няма да повярваш колко бързо се запълват тези четири терабайта. Затова камерите в Подземието са черно-бели. Всяка нощ видеозаписите се прехвърлят на сървърите на Информационни технологии. — Той кимна към Барксдейл. — И тогава твоите момчета поемат работата.

И Сара погледна към него.

— Фред?

Барксдейл, който беше слушал мълчаливо, прочисти гърлото си.

— Пазим видеозаписите на нашата местна мрежа две седмици. После ги записваме на дискове.

— Кога можем да ги видим?

— Довечера.

— Това не е достатъчно бързо.

— Да не изпреварваме нещата. Още не сме видели този тип. — Алоко застана зад Пекъм и погледна изображението на централния монитор. — Добре. Един и десет. Сега напред, двеста кадъра в секунда.