Линкольн Чайлд - Утопияленд

Сара взе обратно листата.

— Благодаря. — Тя ги подреди до чашата си. — Съжалявам, че не можахме по-рано да ти съобщим подробности, но съвсем наскоро се сблъскахме с проблемите и се опитваме да открием някаква закономерност.

Уорн я погледна:

— Проблеми?

Сара се обърна към Барксдейл.

— Фред, ще му разкажеш ли?

— Разбира се — отвърна Барксдейл. Той сложи лакти на облегалките на стола си и сплете пръсти, вперил поглед в Уорн под изрядно сресаната си руса коса. — През последните две седмици забелязахме, че с част от техниката на Утопия стават странни неща. Бъгове в универсалната система за превод в Обслужване, например. Компютърът, който контролира диагностиката на Станция Омега — свободното падане в Калисто — съобщава за грешки и не ни позволява да включим атракцията. Но най-големи проблеми имаме с роботите. Робот чистач на ниво В се опитал да избърше с мокър парцал електрически панел и бил дезактивиран в последния момент. Робот куриер започна да пуска пощата в кошчетата за боклук, вместо в кутиите за входяща поща. Някои от огнедишащите дракони не се задействат по график. Едва не изгориха една японска туристическа група.

— Продължават ли тези проблеми? — попита Андрю.

— Точно това е най-лошото. Като изключим Станция Омега, изчезнаха. А дори тя се оправи преди час и даде зелен сигнал на инженерите. Никой не знае защо. Направихме пробни тестове, поискахме инженерна оценка, дори използвахме осцилоскопи. Нищо й няма.

— Призрачни аномалии — обади се Сара. — Всичко е наред, а след миг нещо става. После пак се оправят.

Уорн отново се обърна към нея. На дъното на стомаха му внезапно се беше образувала буца лед.

— Има ли промени в електрическото напрежение? — попита той.

Барксдейл поклати глава.

— Всяка линия в Утопия е натоварена под максимума. Електрическата мрежа никога не променя напрежението.

Уорн кимна.

— Да, бях забравил. Ядреният реактор. — Когато никой не се засмя, той зададе нов въпрос: — Бета-тестът показа ли грешки?

— Не — отговори Барксдейл. — Всичко вървеше нормално.

— Бъгове?

— След толкова време работа? И на толкова много места? А как изчезват?

— Опитвахте ли се да изолирате някой от проблемите?

— С няколко от самоуправляващите се роботи, но не знаехме откъде да започнем.

В стаята настъпи мълчание. Ставаше все по-студено.

— Често подобни проблеми означават, че има външна намеса — каза Уорн, внимателно подбирайки думите.

Барксдейл отново поклати глава.

— Напълно изключено. Всички производствени сървъри са изолирани. Нямат външни връзки. Единственият външен портал е информационната мрежа за посетители, а тя е на друго място и е пълна със защити.

Сара Боутрайт отпи от чая си.

— За всеки случай миналия месец Фред повика техници от СКП. Казаха, че това е най-сигурната система, която са виждали някога.

Уорн кимна разсеяно. Беше работил със Службата за компютърно проникване миналата година, когато сървърът в Карнеги-Мелън беше отказал да работи. Служителите й бяха лицензирани хакери, наемани от корпорациите, за да проникват в компютърните им системи и да търсят слабите места. Бяха най-добри в тази област.

Той облиза устни. Трябваше да зададе следващия въпрос.

— Така, значи в рая има проблеми. Съжалявам да го чуя. Но какво общо има това с — как го нарече секретарката ти по телефона — бъдещото развитие на Метанет?

Барксдейл и Сара размениха погледи.

— Доктор Уорн, не знам как точно да го кажа — започна Барксдейл, — надявах се, че вие ще стигнете до същото заключение като нас. Изглежда проблемите са свързани с Метанет.

Макар да допускаше подобен отговор, Уорн беше смаян. Почувства, че устата му пресъхва.

— Не мислите ли, че заключението е прибързано?

— Тя е единственото общо между всички проблеми. Елиминирахме всичко останало. Няма друг отговор.

— Няма друг отговор? — Уорн осъзна, че гласът му прозвуча по-бързо и по-високо, отколкото би искал.

Барксдейл кимна.

— Метанет е мрежа, която би трябвало да се самообучава. Може би с времето тя е създала свой собствен правилник за такива случаи. Нали знаете: „В стремеж към по-добро ние често разрушаваме доброто“.

— Не, не знам. Системата е получила нервен тик и вие обвинявате създателя й.

— Не е само нервен тик — каза Барксдейл. Фините черти на лицето му застинаха в странен израз, като на лекар, който съобщава предпазливо лошите новини на пациента си. — Има още нещо. Случи се на обиколката Нотинг Хил по-миналия петък.