Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн беше видял кратка статия за инцидента във вестника.

— Било е техническа авария. Лоша поддръжка или нещо подобно.

— Всичките ни височинни атракции са изработени от швейцарската фирма „Тейтинджър-Рошфор“, ролс-ройсът на увеселителните влакчета.

— Както и да е, било е злополука. Каква е връзката?

— На тази атракция работят два робота. През деня, докато атракцията работи, те се грижат за смазките. След като паркът затвори, правят проверка за безопасност на цялото трасе. Програмирани са да търсят износване на метала, точки на голямо напрежение, да се уверят, че електронните предпазители, които контролират движението на вагоните нагоре и надолу, са в изправност. По неизвестна причина преди седем нощи те са развинтили дузина предпазители, вместо да ги затегнат, и са обърнали поляритета. На следващия ден по време на работа пет от предпазителите изгоряха, като два от тях бяха на критично място. Без предпазители, които да го задържат по трасето, един вагон дерайлира при последното спускане. Резервните обезопасяващи механизми в шасито успяха да го задържат в трасето, но той рязко измина цялото разстояние от двадесет метра.

— Прегледах видеозаписите от инцидента — каза Сара. — Все едно гледах как куче души плъх. Момчето на предната седалка не успя да се задържи и падна от вагона. По чудо оцеля, но със счупени крака и спукани ребра. Месеци наред ще бъде в инвалидна количка. Останалите пътници бяха зле ранени. Бащата си счупи ключицата. Не е нужно да казвам, че оттогава адвокатите ни са непрекъснато заети.

Уорн осъзна, че е затаил дъх, и бавно издиша.

— Сигурни ли сте?

Сара и Барксдейл кимнаха едновременно.

— Но това е невъзможно! Проверихте ли програмирането на роботите?

— Това беше първото нещо, което направихме, след като затворихме атракцията. Накарахме екип, оглавяван от Тери Бонифацио, да провери всички връзки от командната памет до организационните процедури. Метанет беше препрограмирала роботите да развият предпазителите.

— И двата?

— Всеки е развил точно по шест предпазителя.

Уорн почувства как някаква абсурдна паника сковава крайниците му. Отърси се от нея и продължи:

— Чакайте, Метанет е невронна мрежа, която управлява дейността на роботите в парка и оптимизира командите си. Това е всичко, което прави. Тя е пасивно обучаваща се система. Не би могла да… — Уорн млъкна. — Обмислихте ли възможността за вътрешна намеса?

Барксдейл кимна и приглади вратовръзката си.

— Всички от екипа на Информационни технологии минават обширен психологически тест, а миналото им се проучва детайлно. Компенсациите и облагите, които предлагаме, са най-високи в тази област, служителите ни са задоволени възможно най-…

— Чакайте, чакайте — прекъсна го Уорн. — Това е много хубаво, но всички тези проблеми очевидно са вътрешна работа. Какво друго обяснение може да има?

Той видя, че Сара и Барксдейл се спогледаха. Предполагаше какво си мислят: той се защитава, нападателен е, опитва се да прехвърли вината върху каквото и да е друго, освен върху собственото си творение.

Барксдейл се прокашля.

— Имаме много строги правила за усъвършенстване на програмния код и нищо не се обновява, без да мине през цялата управленска верига и лично през мен. Но, доктор Уорн, важното е, че това не е работа на някой корпоративен шпионин или недоволен служител. Диагностични проблеми с пощенските роботи? Не върви. Пък и е твърде встрани от основната дейност. Въпреки това провеждаме интервюта и правим проверки на достъпа за всеки случай.

Сара отпи от чая си и остави чашата.

— Всъщност, Андрю, искаме да изключим Метанет.

За миг Уорн беше прекалено смаян, за да отговори. Да изключат Метанет, господи! Помисли си за роботите от „Преследване в Нотинг Хил“, за развинтените предпазители. Беше ли наистина възможно той да е косвено виновен за подобно ужасно нещо?

После поклати глава. Не беше възможно, не.

Отново погледна към Сара и Барксдейл. По очите им разбираше, че този разговор е просто формален. Решението вече беше взето.

— Сара — каза той с най-смирения си тон, — знам, че си под голямо напрежение — заради случилото се, но мисля, че това е прибързано решение. Дайте ми няколко дена да проуча проблема. Дайте ми подробности. Сигурен съм, че ще открия причината.

— Всъщност аз утре сутрин заминавам за Сан Франциско, Андрю — каза тя. — Фред ще ти осигури всичко необходимо.

Уорн видя как двамата отново си размениха погледи и осъзна — Сара и Барксдейл бяха двойка.