Линкольн Чайлд - Утопияленд

Върн натисна бутона и малка врата към коридора за достъп се отключи. После слезе по десетте стъпала дотам. Виещият звук на дизела тук се чуваше много по-силно и му се прииска да изключат мотора. Но това беше против правилата.

Въоръженият пазач се приближаваше. Върн го погледна и леко се намръщи.

— Как е? — попита той.

Мъжът беше към четиридесетгодишен, усмихнат, с къси рижави мустаци и силен тен. В гласа му се долавяше провлечен тексаски акцент, който отговаряше и на поведението му.

— Бутаме го — каза Върн.

Мъжът се усмихна и кимна. Дъвчеше дъвка.

— Това не е редовният шофьор — отново се обади Върн.

Мъжът се усмихна.

— Аз съм Ърл Кроу, маршрутен надзорник. Пътувам с колите, за да се убедя, че всичко е наред и клиентите са доволни. А вие сте най-големият ни клиент.

Той подаде папката.

Върн я взе, като още гледаше мъжа.

— Всъщност и Джони е тук — продължи Кроу. — Навън. Някои от момчетата снощи се повеселили и той се почерпил здраво. Затова го оставих да кара ескортиращата кола, а не бронираната. Идеално ще изтрезнее, като ми диша четиридесет мили праха.

Тук Върн най-после се засмя. Извади от джоба си писалка, погледна към формуляра, без да го чете, и написа името си.

— Доволен ли сте от обслужването? — попита Кроу, докато Върн връщаше папката. — Да предам ли нещо на началниците?

Свикнал само да получава заповеди, Върн беше приятно изненадан от този въпрос.

— Не — отвърна той. — За нищо не се сещам.

— Много се радвам да го чуя. Дори да е нещо съвсем дребно, ще се радваме да ни го кажете, за да можем да ви обслужим по-добре.

— Ще го направя, благодаря — каза Върн и се постара гласът му да звучи по-началнически. — Ако сте готови, ще отворя предавателната камера.

Той отстъпи назад към кабинката и бързо затвори вратата, за да не влизат шум и газове. Когато тя щракна, червената светлинка на таблото отново позеленя. Той се обърна към Причърд, който наблюдаваше през витрината. Кимнаха си: визуалното разпознаване на колата беше приключило.

— Включвам предавателната камера — каза Причърд и въведе серия команди върху клавиатурата.

Върн отиде зад контролното табло и вкара отделен код за достъп.

Чу се кратко бръмчене на машини и под контролната кабина вратата на трезора тихо се завъртя на безшумните си панти. И Причърд, и Върн се придвижиха до едно по-малко прозорче в страничната стена, за да наблюдават. На Върн тази част от работата никога не му омръзваше.

От мига, в който парите биваха поети от системата на Утопия за обработка на финансите — независимо дали това ставаше на касата на казиното в Газовите фенери, при някой продавач на сандвичи в Дървените тротоари или на сергия с магьоснически шапки в Камелот — те повече не попадаха в човешки ръце. Всички процедури — препращане до събирателните станции, сканиране, подреждане, броене, залепване на бандероли, прибиране в торби и най-накрая затваряне в трезора — бяха автоматизирани, а хората бяха държани далеч от пътя на изкушението. Сега тежката извита врата се премести встрани и затвори коридора, който водеше към вътрешността на Утопия, предоставяйки видимост на въоръжените пазачи към предавателната камера и трезора зад нея.

Върн погледна през малкото прозорче. Обикновено трезорът беше скрит от човешки очи зад голямата полукръгла врата, но щом те двамата вкараха индивидуалните си кодове, вратата се обръщаше на деветдесет градуса и превръщаше коридора в запушен тунел. Сега от едната страна се намираше дневната светлина, а от другата — огромни суми пари. Между тях стоеше бронираната кола.

Двамата мъже гледаха как Кроу влиза през предавателната камера в трезора с две празни платнени торби в лявата ръка. Появи се след двадесет секунди с вече издутите торби, които висяха на рамото му. Банкнотите се сортираха от машините в купчини по осемдесет и се увиваха в кафява хартия — Върн знаеше от инструктажа, че това е най-удобният размер за обработка и транспортиране от автоматичната система.

Сега Кроу се връщаше за нов товар. Движеше се бързо, очевидно беше опитен в работата си. Доста силен тен за администратор , помисли си Върн разсеяно. Сигурно много играе голф. Или дои крави, ако се съди по акцента. Макар че не виждаше зад прозрачната броня, Върн знаеше, че шофьорът на колата внимателно наблюдава Кроу и поддържа непрекъсната визуална и радиовръзка.

Кроу се върна с нов товар, изчезна в колата и отново излезе. Пистолетът все още издуваше дрехата под дясната му ръка. Върн го погледна с безразличие. Беше много хитро измислено. Персоналът на Утопия никога не се занимаваше с пари, нито с оръжие. За тази цел можеха да си наемат външни специалисти, а те да се запечатат херметически по време на цялостното прехвърляне на парите. Несъмнено на застрахователите това много им харесваше.