Линкольн Чайлд - Утопияленд

Ако куполът наистина беше миниран, какво би могъл да направи в малкото останали минути? Тичаш в погрешна посока, глупако , крещеше инстинктът му за самосъхранение. Тези типове явно бяха професионалисти — каквото и да го чакаше горе, със сигурност нямаше да е самоделна бомба, свързана с будилник. Това беше работа за сапьор с първокласна техника и много време…

И тогава си помисли за братовчедка си и нейното семейство — неприятни хора, но все пак негови роднини — и за хилядите други посетители, които в блажено неведение се усмихваха и разговаряха, докато се разхождаха под сянката на огромния купол… И Пул се втурна още по-бързо към вратата.

Може би не беше толкова безнадеждно. Тук не беше военна зона, сигурно са накарали един-двама души да внесат експлозивите и апаратурата, а това означаваше, че няма да има много заряди. А щом щяха да взривяват дистанционно, някъде имаше и приемник. Да го намери щеше да е по-сигурно, отколкото да обезвреди няколко детонатора, надявайки се да спаси купола. Приемникът беше разположен откъм задната страна, която гледаше към служебния изход от парка, беше сигурен в това — нали дистанционното действа само при пряк визуален контакт.

Още четири стъпала, две — и той стигна вратата. За един ужасен миг се уплаши, че ще е заключена, че ще има скенер за отпечатъци от пръсти, но с облекчение видя, че има само обикновена метална дръжка. Един здрав ритник беше достатъчен, за да разбие ключалката и да отвори вратата.

Ослепителна светлина и адска жега моментално го обгърнаха. За миг Пул се поколеба с извърнато лице и стиснати очи, парализиран след хладния полумрак на стълбището. Пристъпи крачка напред, после още една, докато свикна с болезнената бяла светлина и успя да фокусира обстановката.

Служебното стълбище завършваше с малка метална козирка, която се издигаше като детска играчка върху огромното плоско плато. Рядка пустинна растителност — смрики и градински чай — беше провиснала от пукнатините и деретата, които разсичаха пясъчниците пред него. Червеникавата им повърхност изглеждаше ожулена и нацепена, сякаш белязана от някаква ужасна битка. Това беше горната част на платото, което заобикаляше кръглата вдлъбнатина, приютила Утопия. А над тази купа се издигаше куполът, покривът на парка, чиито стоманени ребра и шестоъгълни стъкла блестяха като криле на водни кончета под слънцето.

Когато го видя, Пул отново замръзна — излъчваше неземното съвършенство на приказна кула. Пул си наложи да отмести поглед към небето, за да се ориентира. После продължи.

Докато приближаваше купола, различи мрежа от стоманени пътеки и стълби, умело прикрепени към подпорните ребра и траверси. Никъде не се виждаше следа от намеса, нито подозрителни на вид устройства. Почти въздъхна от облекчение — може би Барксдейл в крайна сметка пак е сгрешил.

И тогава видя детонаторния шнур.

Беше опънат под най-ниската пътека и следваше метала в основата на купола. Пул се приближи към металната пътека, коленичи под нея и завъртя изолираната жица предпазливо между пръстите си. Беше професионално качество, тънка и лека, но много здрава. Устоя на импулса да я среже, сигурно беше свързана така, че всяка намеса да доведе до предварителна експлозия.

Отново стана и изтръпнал от страх хукна покрай основата на купола, следвайки жицата. След петнадесет метра откри първия заряд — малка купчина пластичен експлозив, умело прикрепена в основата на една конструкция. В друг случай би се възхитил на красотата на свързването. Професионалистът у него одобряваше икономията на материал. Експертът по унищожение — защото Пул вече не се съмняваше, че си има работа с такъв — очевидно беше подготвил хирургически прецизно взрива, наблягайки на точното разположение, а не на количеството на експлозивите.

Продължи покрай основата на купола към задната част на парка. Там откри втори експлозив, после трети, всички умело разположени така, че да причинят най-много разрушения на структурата с минимално количество експлозив. Един човек беше свършил всичко това, най-много двама. Беше много професионална работа. Съвършена — тук нямаше да има калпаво свързване или слабости, от които да се възползва. Отчаянието му се засилваше.

Пул тичаше и държеше под око детонаторния шнур, който се виеше под металната пътека. Сега пред него се виждаше по-голяма контролна кутия, към която бяха привързани още жици. Сигурно е приемникът , помисли си той с нов прилив на надежда.