Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Какво каза?

— Засега немного. Ужасно го боли.

— Да вървим. — Уорн тръгна по коридора, но Пул го задържа. — Какво има?

— Слушай, не съм лекар, но и не е нужно, за да разбера, че този тип няма да живее.

Уорн го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Да я оставиш няколко минути насаме с него.

Уорн се поколеба за миг.

— Каквото и да й каже, тя ще ни го предаде, когато е готова. Ако ни засяга.

— Прав си. — Уорн се обърна и бавно тръгна към преддверието.

Пекъм стоеше и примигваше глупаво, неспособен да помръдне.

Когато Уорн се върна, Тери точно затваряше телефона. Седнала в огромното кожено кресло, тя изглеждаше дребна и уязвима. Очите й бяха зачервени, но сухи. Макар да не беше сигурен какво се е случило в Медицинския център, кръвта по ръката й говореше много. Уорн се почувства виновен. Щеше да й се реваншира по някакъв начин.

Коленичи до стола и почисти с кърпа засъхналата кръв от ръката й. Тя се наведе към него и се подпря на рамото му. Уорн вдигна ръка и я прегърна. Раменете й се разтресоха в беззвучни ридания.

— Няма нищо — каза той. — Всичко свърши.

Коленичи до нея и я прегърна. Не знаеше колко време останаха така. Почувства, че риданията й заглъхват, усещаше аромата на балсама в косата й. Беше свършило. За добро или лошо, всичко беше приключило. Трябваше да е така.

После чу глас — гласът на Сара — който крещеше името му.

— Андрю! Андрю!

Колкото можеше по-внимателно той се отдръпна от Тери. Погали я по бузата, обърна се и хукна към килията.

Пул беше вече там, отново наведен над Барксдейл, заслушан в думите му.

— Бронираната кола — каза Сара, докато галеше косата на Барксдейл. — Това е била истинската им цел. Заедно с технологията на Люпилнята. Всичко останало — проблемите с роботите — е било, за да ни уплаши.

Докато говореше, Сара леко се полюляваше напред-назад.

— И да ви попречи да разберете какво всъщност става — каза й Пул, кимайки. Лицето му изразяваше съчувствие. — Какво беше това за бронираната кола?

— Тя идва веднъж седмично — в понеделник. — Сара не поглеждаше никого от тях. Очите й бяха приковани върху Барксдейл, гласът й звучеше безизразно. Кръв беше попила в ръкавите на сакото й и те прилепваха към ръцете й. — Целият процес е автоматизиран. Само аз или Чък Емъри от Ню Йорк може да отложим идването й. Имаме право да го направим само ако има спешен случай или заплаха за обществената безопасност. Тази сутрин аз отмених идването й, но Фреди не е предал това на персонала. Хората при сейфа я очакват. Той казва, че кола ще дойде. Къде се бави проклетият лекар?

— Идва насам — отвърна Уорн.

— Кога трябва да дойде колата? — попита Пул.

— Всеки момент.

— Сега? — изненадано попита Пул и погледна към Уорн. — Това обяснява защо не са изключили видеокамерите на ниво В — не са искали да предизвикват подозренията на хората при сейфа. Ясно е и защо им е била аварията на Космодрума. Още едно отвличане на вниманието, но този път не на шега.

Сара рязко се обърна.

— Фреди не е знаел за това — каза тя, пронизвайки го с поглед. — Измамили са го. Обещали са му, че няма да има никакви жертви. Току-що ми го каза. — Тя се обърна отново към мълчаливия Барксдейл.

Настъпи кратка тишина.

— Не те викнах за това. — Гласът й потрепери, но тя бързо го овладя. — Заредили са купола с експлозиви.

Килията закънтя, когато двамата мъже заговориха едновременно.

— Какво? — извика Уорн.

— Откъде знаеш? — попита Пул и скочи.

— Онова копеле решило, че Фреди е мъртъв, но той го чул да говори по радиостанцията. Всички ще се срещнат при фалшивата бронирана кола.

За миг те се вкамениха от ужас и недоверие. После Пул изхвръкна от килията, правейки знак на Уорн да го последва.

Пекъм, който стоеше в коридора, веднага се приближи.

— Помниш ли онова мощно дистанционно, което намерихме в сака? — попита го Пул. — Онова, дето му се чудеше?

Ралф кимна.

— Каза, че може да изпрати сигнал на относително голямо разстояние. — Пул се обърна към Уорн. — Но за да стане това, трябва да има пълна видимост към обекта. Не може да минава през стени.

— Да, да, помня.

Пул се приведе напред изненадан.

— Е, не разбираш ли?

Уорн с мъка се опита да се съсредоточи.

— Не.

— Щом излязат от парка, ще го използват, за да взривят купола. Цялата тази маса ще се срути върху посетителите, а те ще се измъкнат незабелязано в суматохата. — На лицето му се появи странна усмивка. — Навярно от самото начало са възнамерявали да го направят. Охраната и служителите на закона, ако изобщо пристигнат, ще се заемат с жертвите. Това наричам аз истинска диверсия.