Линкольн Чайлд - Утопияленд

Зад служебния паркинг и товарните рампи се издигаше огромният силует на Утопия. Официално наречена Зона за обслужване и администрация, тази гледка не се появяваше в туристическите брошури или рекламните видеофилми и рядко се промъкваше по страниците на списанията и уебсайтовете на феновете. И все пак по свой собствен начин тя беше впечатляваща. Задната фасада на парка плавно свързваше двете стени на каньона като стена на огромен язовир, непрекъсната, ако се изключи проблясването на малките прозорчета. Над нея се извисяваше изящният купол на Утопия, блестящ под лъчите на следобедното слънце. Огромната му сянка едва беше започнала да поляга върху лявата част на паркинга.

— Център Утопия потвърждаваме — чу се глас в слушалките. — Можете да влезете. Коридорът за достъп е свободен.

— Девет Ехо Браво потвърждавам — каза шофьорът. — Благодаря. Край.

На пропускателния пост пазачът направи знак на бронираната кола да спре. Шофьорът отвърна с пуфтене на въздушните спирачки, после подкара към огромната междинна зона между двете товарни рампи. Над нея с черна боя беше изписана двуметрова буква Б. Макар зоната да беше достатъчно голяма, за да се събере бронираната кола, тя изглеждаше като мишка в сравнение със стената на парка, която се извисяваше над нея.

Ескортиращият седан се изтегли встрани и зачака, без да изключва двигателя, а лампата на покрива му продължи леко да проблясва в кехлибарен цвят. Шофьорът погледна в огледалото за обратно виждане и потърси погледа на пазача в задното отделение. Въоръженият мъж стисна пушката си и му кимна в отговор.

Трябваше да минат оттук без проблеми — всяка грешка или отклонение от обикновеното веднага щяха да бъдат забелязани. Но откакто беше спрял да кара бронирани коли за тази компания бяха изминали едва осем месеца и той много бързо беше си върнал формата. Пък и тази маневра беше упражнявана десетки пъти между редици конуси в сухите дерета на окръг Есмералда и той я владееше до съвършенство. Шофьорът стисна волана и леко завъртя огромния форд. После плавно насочи задната му част към входа. Когато навлезе в недрата на Утопия, ръмженето на мотора отекна остро в тунела.

Синьото небе бавно изчезна и покривът на ниво В го измести. Сега бронираната кола беше изцяло вътре и внимателно се движеше назад по широката, плавно извиваща покрита алея. Когато кабинката премина покрай пазача, шофьорът леко кимна.

— Провери маслото и спирачките! — извика той към постовата кабинка.

Пазачът се усмихна, вдигна палци в отговор и му направи знак да продължи.

Забързани, те тичаха през ниво Б — Сара водеше, а Уорн с мъка я догонваше. Тя гледаше право напред със стиснати устни и втренчен поглед. В дясната си ръка размахваше радиостанцията, която я свързваше с Кармен Флорес. При вида и изражението й членовете на персонала, които срещаха по пътя си, се притискаха до стената, за да й направят път.

— Разкажи ми пак — каза тя рязко през рамо.

— Няма нищо друго — задъхано отвърна Уорн. — Още не знам всички отговори. Знам само, че дискът, който сте намерили, беше празен…

— Откъде знаеш?

— Тери ми каза.

— Тери може и да греши. — Обърканото изражение, което беше видял на лицето на Сара сред бледия блясък на Холоогледалата, вече беше изчезнало.

— Но ако е права, това означава, че Джон Доу вече има един диск. Защо Барксдейл би ти дал празен диск, особено щом е замесен? Тогава ми хрумна, че може би Джон Доу не иска нов диск, а теб.

— Мен? — Гласът на Сара беше напрегнат, проникнат от скептицизъм.

— Очевидно е имал нужда от теб за нещо. Все пак ти си шеф на парка. Несъмнено е възнамерявал да те отвлече… или нещо по-лошо. Дезориентиращият лабиринт беше идеалното място. Защо ти позволи да го видиш отблизо в кабинета си? Не ми прилича на човек, който би оставил зад себе си такъв свидетел.

Разговорът не вървеше, както го беше планирал. Внезапно с неприятно чувство на празнота Уорн усети, че е действал импулсивно, че всъщност не може да докаже нито едно от обвиненията си. Но те бяха единственото разумно обяснение.

— И защо точно сега? — скептично попита Сара, докато завиваха по нов коридор.

— Може би това е критична точка в плановете им. Сигурно става нещо, за което не знаем, и им е необходимо да ни отвлекат вниманието. Защо иначе биха повредили тази атракция — как беше… Станция Омега — след като се съгласихте да им дадете втори диск?

— Да, защо? — Но в устата й това не прозвуча като въпрос. — След като заловихме един от хората им благодарение на теб? Впрочем точно там би трябвало да бъда сега — на Станция Омега. А вместо това гоня вятъра.