Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн беше разтревожен. Преди тази лавина от въпроси Сара почти не беше проговорила, откакто напуснаха Газените фенери.

— Защо смяташ, че гониш вятъра? — попита той.

— Защото точно това правя. Малката ти теория има един проблем — вината на Фред. Ако това не е вярно, тя отива на кино. А аз не вярвам и за миг.

— Но аз ти обясних за СКП и че не е имало…

— Да, чух те. Разбирам, че ревнуваш, Андрю, но това е напълно неприемливо. — Тя ускори стъпките си. — Ще спра при охраната, колкото да чуя обясненията на Фред. След около пет минути Чък Емъри ще се обади на федералните. И когато те дойдат тук, всички твои теории ще станат на пух и прах. — Тя хвърли кратък заплашителен поглед към Уорн.

Тревогата му се задълбочаваше. Беше почувствал облекчение и дори — ако трябваше да си признае — леко самодоволство. Беше разкрил всичко, беше разгадал плановете им. Беше спасил Сара от неизвестна съдба в ръцете на Джон Доу. Притесняваше се само къде ли са Джорджия и Тери. Този ужасяващ изблик на гняв и недоверие беше последното, което очакваше.

Пред тях се появиха двойните врати на комплекса на охраната. Тя не иска да го приеме , помисли си Уорн. Не може да приеме, че Фред Барксдейл е виновен. Но в главата му звучеше и друг глас, по-тих, но по-студен и настойчив. Ами ако ти си сгрешил? Ами ако има някакво друго обяснение, което си пропуснал? Не позволи ли на чувствата да замъглят преценката ти?

Сара бутна вратите и пристъпи вътре. После спря и се намръщи.

Преддверието беше празно, зад дългото лъскаво бюро на рецепцията нямаше никого. Странна напрегната тишина сякаш обвиваше помещението. В далечината звънеше телефон.

— Какво… — започна Сара, пристъпи напред и се огледа.

Уорн я последва. Къде беше Пул? Защо Тери не се беше върнала тук с Джорджия? Възможно ли беше всички те да чакат в някой от кабинетите?

Той отвори вратата зад рецепцията и погледна в коридора. Нито следа от някого, нито звук от присъствие. Объркването му започна да преминава в тревога.

Отново огледа коридора. Пак нищо. Тракането на часовник, ниското бръмчене на климатика. Телефонът отново зазвъня. В далечния край на коридора една от вратите беше открехната и вътре се виждаха редица големи стоманени гардеробчета. Едно беше отворено и от ключалката му висеше връзка ключове.

Уорн замря. Инстинктът го беше накарал да спре.

На стената на коридора нещо блестеше. Той предпазливо го доближи. Беше петно от кръв, още влажно, яркочервено на фона на сивите тухли.

Сърцето му биеше в гърлото, докато се промъкваше напред, за да огледа разширението встрани. Тук имаше още кръв по столовете и бюрото, тесни дълги пръски личаха по стените.

Нима Джон Доу беше дошъл да освободи затворниците? Какво ужасно нещо се беше случило тук?

Все още не долавяше нито звук. После чу леки стъпки зад себе си.

Съвсем беше забравил за Сара, която бързаше към него.

— Сара! — извика той и се опита да я спре. — Не!

Тя се промъкна покрай него в разширението и спря, когато видя кръвта.

— Исусе! — прошепна.

Уорн отново се огледа, опитвайки да се овладее. Очите му попаднаха върху вратата на килията. Тя беше открехната и пред нея имаше локва кръв.

Бавно, почти механично той се приближи и погледна през прозорчето.

Две тела лежаха неподвижно по лице на пода. Виждаше само главите и раменете им. И двете бяха в черни блейзъри на охранители.

Избягали са , помисли той. И двамата. Барксдейл и хакерът. Убили са пазачите и са избягали.

Ами Пул? Да не би да бяха скрили тялото му някъде? И къде — внезапно смразяваща тръпка го прониза — къде бяха Тери и Джорджия?

Някой го блъсна встрани. Сара погледна през прозорчето и Уорн чу как рязко си пое дъх. Тя отвори вратата, влезе вътре и извика, сякаш изпита физическа болка. Без да мисли, Уорн я последва.

Тя беше коленичила до един от пазачите. Едва сега Андрю видя, че блейзърът му не е черен — беше облечен в светъл костюм, но горната част на сакото му беше така пропита с кръв, че изглеждаше черна. Сара се приведе, обърна тялото и положи русата глава в скута си.

Беше Барксдейл.

Уорн замръзна от ужас.

Сара рязко се обърна към него.

— Помогни ми, за бога! — изкрещя тя. — Донеси вода, кърпа. Повикай лекар!

Той хукна по коридора към рецепцията.

В преддверието видя движение — беше Пул, прегърнал Тери. Точно й помагаше нежно да влезе през двойната врата, а с другата буташе болнична количка.

Погледът на Уорн се насочи към нея. Там седеше Джорджия със затворени очи, завита с болнично одеяло.