Линкольн Чайлд - Утопияленд

За миг облекчението измести всички други емоции. После Уорн погледна Тери. Бронзовата й кожа беше пребледняла. Очите й уловиха погледа му и рязко се отместиха. После с усилие се върнаха обратно. Дясната й ръка беше окървавена.

— Ранена ли си? — веднага попита той.

— Нищо й няма — отвърна Пул. — На радиостанцията, по която се свърза с мен, имаше кръв.

— Какво е станало?

— Скрихме се — каза Тери — в един килер за дрехи. — Гласът й трепереше и тя се насили да се овладее.

— Ще говорим за това по-късно — прекъсна я Пул. — Мисля, че сега по-важно е ти да ми кажеш какво става тук. — И той умишлено погледна към земята.

Следвайки погледа му, Уорн видя, че е изцапал обувките си с кръв, а зад него кървава следа води през вратата към коридора. Дръпна Пул настрани.

— Барксдейл е отзад — прошепна той в ухото му. — Мисля, че е мъртъв. Той и един от пазачите. А хакерът е избягал.

С кратка яростна ругатня Пул хукна покрай него към килията.

Уорн отиде при Тери и я прегърна през раменете.

— Добре ли си? — попита я. Погали я по бузата и повдигна главата й към себе си. Не искаше да гледа към кървавите следи.

Тя кимна.

— Добре съм.

— Ами Джорджия? — Нещо в очите на Тери го накара да млъкне.

— Събуди се за кратко. Сега отново спи.

Двойните врати се отвориха и един младеж застана в рамката им. Уорн разпозна Пекъм, видеотехника на Алоко.

— Къде бяхте? — попита Пекъм. — Навсякъде ви търсих. В Калисто е истински ад и тук никой не остана, затова аз… — Той млъкна, внезапно съзрял кървавите следи.

— Пул е отзад — каза Уорн, посочвайки през рамо. — Той ще ти разкаже всичко. Може би ще си полезен. Аз трябва да се обадя по телефона.

Докато Пекъм се отдалечаваше, Уорн поведе Тери към две по-малки помещения — кабинет и тоалетна. Внимателно закара количката с Джорджия в кабинета. Тя неспокойно се мяташе в съня си. Извика веднъж, той успокоително я погали по косата и целуна горещото й чело. Джорджия промърмори нещо и сякаш се успокои.

— Обичам те, принцесо — прошепна той, после отиде отново при Тери.

Тя го погледна.

— Не плака — каза му. Гласът й беше монотонен, все още под въздействието на шока. — След като онзи с пушката излезе. Там беше много тъмно и тя отново задряма. Мисля, че е… от лекарството.

— Благодаря ти — каза Уорн почти шепнешком и хвана ръката й. — Никога няма да забравя какво направи за мен днес.

Тери го погледна.

— Можеш ли да направиш още нещо? — Уорн съсредоточено я огледа, опитвайки се да разчете чувствата, изписани на лицето й, чудейки се как най-уместно да й разкаже всичко.

— Двама души са били тежко ранени тук. Единият е охранител, другият — Фред Барксдейл. Можеш ли да се обадиш в Медицинския център да изпратят някого?

Когато чу името на Барксдейл, Тери примигна и сякаш пребледня още по-силно. Но без да каже нищо, тя се обърна и тръгна към рецепцията. Намери телефон и вдигна слушалката. Ръката й леко трепереше.

Уорн влезе в банята, грабна половин дузина кърпи и ги намокри в мивката. После затича по коридора.

Сара и Пул бяха коленичили до Барксдейл и килията изглеждаше претъпкана. Уорн мълчаливо подаде две от кърпите на Сара, после се върна до вратата при Пекъм. Пазачът беше обърнат по гръб — вероятно от Пул, който проверяваше състоянието му. Лицето на младежа беше ужасно разранено, върхът на почернелия му език се подаваше леко между полуотворените устни. Сара, която още държеше Барксдейл в скута си, започна леко да почиства лицето му. Англичанинът беше така ужасно пребит, че красивите му черти почти не можеха да се разпознаят.

— Тери се обажда в Медицинския център — каза Уорн.

Пул взе останалите кърпи от него и му подаде окървавените, които Сара беше използвала.

— Още е жив — каза той на Уорн. — Засега.

С безкрайна нежност Сара почистваше лицето му. Барксдейл се размърда и леко изстена.

— Фреди — каза тя и се наведе над него. — Аз съм, Сара. При теб съм.

Барксдейл отново се размърда.

— Просто се отпусни.

Устата му се разкриви.

— Сара — едва произнесе той.

— Не се опитвай да говориш. Всичко ще се оправи.

— Не. Трябва. Сара… много съжалявам…

Кърпите бяха свършили и Уорн отиде за още. На рецепцията Тери говореше по телефона с тих настоятелен глас. Уорн отвори няколко шкафчета, търсейки аптечка. Когато не намери, отиде в банята за нови кърпи. После тръгна обратно по коридора. За негова изненада Пул и Ралф Пекъм го пресрещнаха.

— Мисля, че трябва да знаеш — каза Пул. — Той си призна.